Сред разкошните екстериори на Ботаническата градина и под специално осветление един от най-известните български коафьори Митко Дамов представи няколко теми, в които чрез тоалетите, прическите и макияжа акцентира върху злободневието. Първата серия от зрелището, решено в готик атмосфера, беше посветена на бурката като конкретика и метафора. „Под нея не се вижда кой е – жена ли е, мъж ли е, био робот ли е!“, мотивира се топ стилистът.

Във втората част манекените бяха със силен до гротесков грим, като устните им стояха като зашити, за да припомнят, че словото всъщност не може да се лее толкова волно, колкото на всички привидно им се иска и че духът е заплашен от унищожение.

На финала върху голите ръце им пък бяха залепени спринцовки, директно отвеждащи към дебата за ваксините и страха в дигиталното чистилище. Неслучайно въвеждащите реплики на поредната „Утопия”, режисирана от Дамов, започна с думите: „Има толкова много звезди на небето – коя от тях да избера? Има толкова много пътища в живота – по кой от тях да поема? Има толкова много демони в света, които ме дърпат назад?“

Първата „Утопия“ на Митко Дамов беше посветена на Карл Лагерфелд, втората изригна с началото на пандемията, когато екипът му от „Вог вижън“ лансира творчески синкретизъм и динамика, поръсени с цветна енергия - дантели, бродерии, пайети, декорации, волани, пера, деколтета, воали, басти, волани, флорални мотиви. Тогава маските върху лицата бяха изрисувани или от тюл с перли върху тях – от „мълчание“, през „невъзможност да се чуваме“, до „отчуждение“.

Сега, във финала на своебразната трилогия, се усещаше бунта на артиста, който не желае да бъде зависим и манипулиран от статуквото и неговите пропагандатори.

Извън социалните послания, прическите, налагани от Митко Дамов са все така атрактивни и актуални – кок, плитки, дискретна асиметрия в класическа палитра. Косите са прибрани заради шапки и други предпазни средства.