Днес се навършват 93 години от рождението на Ане Франк. Една от милионите жертви на Холокоста по време на Втората световна война. Еврейското момиче, чиято трагична история, описана в безсмъртния ѝ дневник, разтърси целия свят.

Анелис Мари Франк се ражда във Франкфурт, Германия, през далечната 1929 г. Детството и ученическите си години прекарва в Амстердам, Холандия. Там семейството живее спокойно до окупирането на страната от нацистите през 1940 г.

На 5 юли 1942 г. по-голямата сестра на Ане – Марго Франк, получава призовка от Гестапо. Това ускорява плана на семейство Франк да бяга от немците. Укритието се намира на „Принсенграхт“ № 263, в задната част на сградата на „Опекта“. Именно там Ане започва да води дневник, подарък от семейството ѝ за 13-ия ѝ рожден ден. В него крехката и изпълнена с надежди за едно красиво бъдеще девойка споделя своите мечти, чувства, мисли и копнежи. Описва своите весели и тъжни моменти от всекидневието в Задната къща.

Ане Франк с по-голямата си сестра - Марго

Там нежното момиче изживява и най-красивите и романтични мигове от живота си – влюбва се в сина на семейство Ван Пелс, Петер. Те живеят заедно две години. Две години, в които изживяващите първите си любовни трепети деца и техните фамилии споделят радост и скърби, блянове и мечти.

На 4 август 1944 г. убежището е разкрито. Ане и семейството ѝ са изпратени в холандския лагер „Вестерборк“. Месец по-късно са откарани в лагера „Аушвиц“. Там разделят баща ѝ - Ото Франк, завинаги от семейството му.

Майката на Ане – Едит Франк, загива в "Аушвиц" на 6 януари 1945 г. През февруари умира Марго, а месец по-късно издъхва и Ане, още ненавършила 16 години.

Бащата... оцелява. Съкрушен от загубата на дъщеря си, след края на войната той издава дневника на Ане. За да се превърне един ден той в една от най-завладяващите и трогателни книги на всички времена. С това той сбъдва и най-голямата мечта на детето си – да стане писателка.

Днес книгата "Задната къща" е една от най-четените в цял свят, продадена в над 30 милиона екземпляра и преведена на 67 езика. Книга, която разкрива с изключителна реалистичност и вълнение мъката, страха и мизерията на най-страшната война в историята на човечеството.

Думите на Ане, пулсиращи от страниците на дневника ѝ, днес продължават да вълнуват и удивяват с мъдростта и проникновението, събрани в душата на една все още толкова крехка, но голяма мечтателка:

"Колко бяха верни думите, които татко каза: „Всички деца трябва да се грижат за собственото си възпитание. Родителите могат само да дадат съвет и да посочат правилния път, но окончателното формиране на характера се крие в собствените им ръце."

"Аз живея в лудо време."

"Колко прекрасно е, че никой не трябва да чака и момент, за да промени света към по-добро."

"Мързелът изглежда привлекателно, но работата дава удовлетворение."

"Който е щастлив, ще направи и другите щастливи."

"Не мисля за цялата мизерия, която ни обгражда, а за красотата, която все още съществува."

"Никой никога не е ставал беден като дарява."

"Не се плаша от нищо, освен от собствените си недостатъци."

"Аз просто не мога да изградя надеждите си на основата на мизерия и смърт. Мисля, че мирът и спокойствието ще се върнат."

"Въпреки всичко аз вярвам, че хората са наистина добри в душите си."

"Мъртвите хора получават повече цветя от живите, защото разкаянието е по-силно от благодарността."

"Всеки таи вътре в себе си добри новини. Добрите новини са, че ти не знаеш колко прекрасен можеш да бъдеш, колко много можеш да обичаш, какво можеш да постигнеш и колко голям е потенциалът ти."

"Това е най-трудното в нашето време: идеалите, мечтите и хубавите очаквания още не са покълнали в нас, а жестоката действителност ги поваля и унищожава напълно."

"Ние всички живеем с една цел – да бъдем щастливи. Животите ни са толкова различни и все пак толкова еднакви."

"Най-доброто за всеки, който е изплашен, самотен или нещастен, е да излезе навън, някъде, където е съвсем сам, сам с небето и природата."

Четете още: Петя Дубарова: Българската поетеса, в която живееше цялото небе