Колкото повече го виждаш, толкова повече го искаш...

14 май 2022 | 05:57
812
0
Снимки: Pixabay, Twitter
0

За да разгадае мистерията на човешките постъпки и реакции, психологът Робърт Зайонк прави интересна връзка между чувство и мисъл. В търсене на разковничето на някои типични прояви от поведението на човека, той проучва кои от тези два фактора имат по-силно влияние върху поведението.

За целта през 1968 г. той провежда експеримент, който довежда до откриването на т. нар. ефект на експонацията. Какво всъщност представлява той?

За първи път ефектът на честата експонация е документирана през 1910 г. от Едуард Титченър. Ощепрез 1910 г. той описва т.нар. „грееща топлина“ и чувството за привързаност и интимна близост, което човек изпитва в присъствието на нещо познато. Но теорията му била отхвърлена и с времето затънала в забрава.


Катализатор на интереса на Зайонк към този ефект била статия, в която се описвал любопитен експеримент, проведен в държавния университет в Орегон през 1967 г. В публикацията се посочвало, че „загадъчен студент“ посещавал лекции в продължение на два месеца, нахлупил на главата си черна торба. Преподавателят Чарлз Гьотцингер знаел самоличността на човека, но никой от курса не знаел кой е той. След това Гьотцингер наблюдавал как с времето останалите студенти променят реакциите си. Първоначално те се отнасяли към черната торба с враждебност, но постепенно започнали да демонстрират дружелюбно или дори покровителствено отношение към човека с прикритото лице.

Година по-късно трудът на Зайонк бил публикуван в „Журнал за личността и социалната психология“ под заглавието „Въздействие на честата експонация върху отношението“. В статията били описани серия от експерименти, при които психологът показвал на участниците поредица от произволни изображения – като геометрични фигури, китайски йероглифи, рисунки и снимки на лица. Те преминавали пред очите им толкова бързо, че не успявали да различат кои образи се показват повторно. Когато по-късно на участниците бил зададен въпросът кои изображения предпочитат, те неизменно избирали онези, които били излагани най-често, въпреки че не осъзнавали този факт.



Така Зайонк стигнал до извода, че когато нещо е познато, то води до промяна в отношението, създавайки привързаност или някакъв вид предпочитание към този стимул. Това се усилва с експонацията – колкото по-често сме изложени на нечие влияние, толкова по-голяма привързаност изпитваме към него. И обратно. Към непознатите хора, предмети и явления, се отнасяме с повече предпазливост, сдържаност и дори неприязън. 

След експериментите на Зайонк други изследователи на въпросния феномен установяват, че ефектът може да се пресъздаде и с използването на звуци. През 1974 г. психологът Д. У. Раджеки използва оплодени кокоши яйца като експериментални субекти. Той свири тонове с различна честота пред различни групи яйца, преди да се измътят. След това изсвирва същите звуци на пилетата. Без изключение, те винаги предпочитали онези тонове, които били чували, преди да се излюпят. Именно това е причината, поради която след няколко слушания започваме да харесваме песни, които първоначално изобщо не са ни допаднали.



Откритията на Зайонк показват, че симпатиите, които изпитваме към познатите обекти, са следствие на експонацията, т.е на това, че сме ги виждали вече преди това и те са ни познати. Иначе казано, интересът и привързаността на към даден обект няма нищо общо с личния ни вкус, интереси или убеждения. Това важи дори и в случаите, когато човек не осъзнава, че се намира под въздействието на даден стимул. Така Зайонк стига и до убеждението, че мислите и емоциите нямат връзка помежду си. Той дори твърди, че чувствата не само, че изпреварват мислите по време на реакцията на стимул, но и са най-мощните катализатори на човешките решения и отношения. Зайонк пояснява, че  „чувството винаги присъства като спътник на мисълта, докато обратното не важи“. 


С откритието си ученията обяснява и проявите на човешкото поведение и отношения в сфери като тези на любовта и приятелството, определяйки феномена под названието ефект на близостта. До голяма степен този ефект според Зайонк се дължи на еволюцията. Когато животните са изложени на нещо за първи път, те най-често реагират със страх и агресия, но когато то се повтаря, те разбират, че няма заплаха и това води до намаляване на негативните емоции и реакции. Зайонк изследва това явление при хора и открива, че те формират силно негативно отношение към даден непозната група или обект, приписвайки им/му отрицателни качества без видима причина. Колкото по-често същата тази група или обект е в близост, толкова повече се повишава доверието и благоразположеността ни към тях.

Според Зайонк привързаността дори води до там, че двама души да започнат да си приличат. За да провери дали лицата на съпрузите изглеждат по-сходни след 25 години съвместен живот, той провежда изследване с група колеги учени, Те сравняват снимки на двойки, направени през първата година след сватбата им, с други, направени четвърт век по-късно. Наблюдателите установяват, че след дълги години, прекарани заедно, партньорите действително започват да си приличат. Този интересен феномен те си обясняват с емпатията, която двамата изпитват един към друг. С времето тя се увеличава и тъй като човешките емоции се изразяват чрез израженията на лицето, те започват да имитират мимиките на своята половинка. 

 

Четете още: 9 мъжки имена, които гарантират щастлив брак

Още по темата

Коментари

Добави Коментар

Най-четени