Социалните мрежи буквално завряха. А причината се крие в една... песен. Песен, която навлезе твърде грубо в личното пространство и наруши твърде неприемливо достойнството на една Жена. Без значение на политически пристрастия, ние всички първо сме Хора - човеци с достойнство, близки, право на лично пространство.

Хубавото в случая е, че повечето хора, които коментират излязлата в ефира песен, определена от някои като сатира, са негативно настроени. Към авторите й.

Защото граници все пак трябва да има. На достойно отношение. Дори, ако щете, на мъжко поведение. Май у нас стана твърде лесно да неглижираме жените. Особено онези, умните, които видиш ли, могат да са някаква конкуренция на мислещите се за голяма работа индивиди от мъжки пол.

Преди броени дни, синът ми, който тренира футбол, бе в шок. На игрището дойде момиче. 10 момчета и едно момиче.

"Ама как така с нас ще рита момиче", попита ме той. Момиче! Само че всички 10 момчета бяха буквално отнесени от това крехко на пръв поглед девойче с дълга коса. То имаше техника, то беше бързо, то знаеше термините, единствено знаеше накъде трябва да тича с топката. И забележете - то ги приемаше като равностойни партньори. Онези, другополовите, със самочувствието. Подаваше им, потупваше ги по рамото, нахъсваше ги. Момичето.

У нас обаче е така. Някак по дефолт жената е онази, която гледа децата, стои до печката и мачка чаршафите. За кеф на мъжа. Тя слага ракията, салатата и евентуално получава някое подаръче за добрата си служба.

Но времето отдавна не е онова, старото, когато бай Ганьо е можел да потупва момичетата по дупетата, да засуква мустак, доволен от мъжествеността си и това да се е смятало за забавно. Момичетата растат, те са умни, отговорни, амбициозни. Някои от тях спокойно могат да заемат високи постове, да бъдат добри ръководители. И могат да се борят. Да им бъде позволено да бъдат нещо повече от просто "женоря".

Защото колкото и да си говорим, че сме супер толерантни - всъщност ние сме едно закостеняло консервирано в собствения си сос общество сос, което не обича да се променя. А трябва. Налага се.

Трябва да проумеем, че полът няма значение. Че той не определя способностите. Цветът, расата - също. Че всички сме хора. Че онези, мачовците, всъщност са излезли от същото място, откъдето са се появили и техните сестри. От утробата на майките си.

Майката е свято нещо. Жената е свято нещо. Защото без нея родът е загубен, както казва Митко Павлов.

"Пак се връщаме към познатото "Да си жена в България е проблем". Това е много валидно ако си успяла и интелигентна жена и още повече ако си жена в политиката. Всички тези носители на мачовския манталитет, повечето от тях с късо и незадоволяващо его, не харесват жени да са нещо повече от тях. Затова ги осмиват в чалги, обиждат ги, бият ги или ги убиват.", казва Атанас Димитров.

"Целият клип представлява ода за сексизма и мизогинията. Всички нападки към Лена са заради това, че е успяла млада жена, която не си мълчи и трябва да бъде жестоко наказана за това", казва Емил Соколов.

"Бедствието на човечеството в днешното общество е, че простотията спря да се срамува", коментира Дарина Такова.

"Унижението на Лена Бориславова (не ми е особено симпатична), надхвърли представите ми за дъно в обществото, и дъно в политиката. Простотията в тази "песен" е умопомрачителна. А дори има хора, които я приветстват... Трудно е да си жена с амбиции в България.", включва се Момчил Миков.

"Слави и Тошко, изтрийте поста с гнусната 'песен' по адрес на Лена Бориславова. И се извинете. Като баща на дъщеря ме е срам от вас.", апелира Петър Чолаков.

"После ми разправяйте, че в Индия било мръсно. Такава мръсотия, като у нас, не мога да си представя. И търпимост към мръсотията, и перверзно задоволство от нея. Сигурна съм, че Лена Бориславова ще осъди долните комплексари, избълвали тази отврат. Дано го направи в размер, от който да ги заболи. Обаче по-важното е да има силна обществена и институционална реакция. Защото това си е чист тероризъм - насаждане на страх, за да държиш хората в подчинение. Това е заплаха към всички момичета, които могат да си помислят, че имат хоризонт отвъд това да станат нечия държанка. Към всички жени, които се опитват да направят нещо повече от това да бъдат само утроба. Към всички хора, които искат да се измъкнем от мръсотията. Въпросът не е политически. Въпросът е ценностен.", пише Цвета Брестничка.

Лена Бориславова дава на съд лидерa на "Има такъв народ" Слави Трифонов и сценаристите му. Това става ясно от пост в страницата на "Продължаваме промяната" (ПП) във Фейсбук. Повод за заведеното дело е песен, която продуцентската компания на Трифонов 7/8 разпространи днес, пише novini.bg.

"Продължаваме промяната ще подкрепи всички правни мерки, които Lena Borislavova предприема във връзка с клеветническата кампания срещу нея. Към списъка от ответници в съда току що се присъедини и група неосъществени сценаристи. Зад тях се крие проваленият политически шоумен, който се чувства най-голям мъж, когато удари жена, която го превъзхожда във всяко отношение", се казва в изявлението на ПП.

Всъщност проблемът не е политически. Той е ценностен. Наистина. На мястото на Лена може да бъде вашата дъщеря или внучка, приятелка, сестра. Всяка жена, която е дръзнала да излезе от ролята си на просто домакиня и да има мечти. Всяка жена, която е завършила образование, борила се е и е постигнала нещо. Кой определя правилата? Къде са добрите обноски, възпитанието ни, кавалерството, човещината? Това, че срещу вас стои жена - не ви дава право да я унижавате. По никакъв, ама по никакъв начин.

И доказателство за това е изписаното през последните дни за дъщерята на президента Радев, която е актриса. И е получила... роля. Колко необмислено! Само че преди да е дъщеря на президента, тя е жена, със свои си мечти, цели, свой си път.

"Момичето е много интересна актриса, макар и още в трети курс! Няма никакво значение на кого е дъщеря. Има талант. Аз съм гледала Дарина. Харесвам я и смятам, че ако има късмет да работи със стойностни режисьори ще постигне много в нашата трудна професия. А също така харесвам и бъдещите ни колеги в класа на Пенко Господинов. Страхотен клас! Заслужава си да ги видите!", коментира Касиел Ноа Ашер.

Е, да, няма значение. Но ние обичаме да лепим етикети. Да изливаме тонове гняс върху всеки, който решаваме, че не харесваме.

Късата пола не означава "искам да ме изнасилиш". Закръглената талия не е повод да си упражнявате хумора. Гърдите, дългата коса и красивото лице не са непременно знак, че срещу вас стои индивид, който няма мозък и става само за няколко определени неща.

Трудно е да си жена в България. Почти невъзможно. Дискриминацията е навсякъде. Но тя е осъзната и толерирана, тя е част от нас, от битието ни. Тя е пуснала дълбоко корени в балканските ни мозъци и ние дори не можем да си представим, че може да е иначе. Че какво им е на жените? Ами те са си добре. Къде са тръгнали да се борят, да се жалват, да се доказват... У нас няма домашно насилие. Няма неравнопоставеност в заплащането. Всичко ни е наред. Но идва момент, в който всички трябва да кажем "стоп". Заради нас самите. И заради тези, които идват след нас.