Книгата „Мечо Пух“ безспорно е историята, която донесе на своя създател А.А. Милн световна слава. Повод да си спомним за доброто старо плюшено мече е рожденият ден на сина на неговия създател, който се ражда на 21 август 1920 г. и който се превръща в първообраза, вдъхнал живот на главния герой – Кристофър Робин.

Самият автор казва за книгата си, че тя е предназначена не толкова за деца, колкото за детето във всеки възрастен. Въпреки това чудната книжка с онези очарователни скромни илюстрации си остава една от любимите истории на всяко малко и пораснало дете. Да се чудиш как толкова сложна плетеница от събития, мисли и чувства, как всичко онова, което ни прави истински хора сред хората; което влива смисъл и красота в човешкия живот; отваря очите ни за малките, но стойностни неща в живота, може да се побере в крехката и невинна главица на едно малко и симпатично мече. Мече, което очарова с лекотата на характера, с мъдростта и грандиозното си чувство за хумор. С нещата, които по-скоро се усещат, отколкото разбират! Мече, което днес целият свят цитира.

Всъщност ето как се ражда историята...

По време на Първата световна война група военни от Уинипег, Канада, поемат към Европа. Влакът им спира в Онтарио, където един от войниците - Хари Колбърн, купува за 20 долара малко женско кафяво мече от ловец, който току-що е убил майката-мечка. Хари кръщава мъничето Уинипег, по името на родния си град, но накратко всички му казват Уини.
То отпътува с взвода и става любимец на войниците. До такава степен завладява сърцата им и се превръща в техен другар, че всички го провъзгласяват за талисман на взвода. След като пристига в Англия, отрядът получава заповед да замине на бойното поле във Франция. Хари е принуден да се раздели с Уини и решава да я остави в Лондонската зоологическа градина.

Документална снимка на Хари Колбърн с мечето Уинипег, Снимка: Wikipedia

Лондонският зоопарк обаче се оказва спасение и за още някого. Това е любимото място за разходка и зареждане с добро настроение на Кристофър Милн и баща му Алън. Кристофър просто се „влюбва“ в малкото мече от мига, в който го вижда, и невероятно, но факт – често го пускат в клетката на мечето. Така се ражда най-чистото и сърдечно приятелство, което един ден ще се превърне във вдъхновение за създаването на най-обичаната от малки и големи книжка в целия свят.

Малчуганът толкова обиква Уини, че решава да прекръсти плюшеното си мече Едуард. Добавя едно The Pooh отзад, по името на един лебед от същия зоопарк. Така се получава познатото ни Winnie The Pooh! Само да добавим, че Йори, Прасчо, Тигъра, Кенга и Ру са прототипи именно на любимите плюшени играчки на Кристофър Милн.

Кристофър Робин Милн с плюшеното си мече Едуард / Снимка: Getty Images

Не така обаче стоят нещата със Заека и Бухала. Те са образи, базирани на истински животни от гората Ашдаун, Съсекс, край която живее семейство Милн.

И на финал, нека да си припомним отново мъдрите заключения на най-доброто мече на света, които ще ни пренесат назад в детството:

"Не можеш да седиш в твоя ъгъл на гората, чакайки другите да дойдат при теб. Понякога трябва ти да ходиш при тях."

"Името ми да не е Пух, ако не съм прав. А то е, значи съм прав."

"И ако някой знае нещо за нещо - каза Мечо на себе си, това е Бухалът - той знае нещо за нещо. Или името ми не е Мечо Пух. А то е. Така че - ето това е."

"При все, че да ядеш мед това е много хубаво нещо, има един миг, точно преди да започнеш да ядеш, който е по- хубав."

"Обещай ми, че никога няма да ме забравиш, защото ако си помисля, че ще го направиш, никога няма да мога да си тръгна!"

"- Ще бъдем ли приятели завинаги? - попита Прасчо.
- Дори и за по-дълго! - отговори Мечо Пух."

"Понякога поставяш стени около себе си, не за да отблъснеш хората, а за да видиш на кого му пука достатъчно, за да ги разбие!"

"Прасчо:
- Знаеш ли, Пух. Мислех си…
- Това е добър навик, Прасчо! - прекъсва го Мечо Пух."

"Седя и си мисля, а понякога само седя."

"- Защо ли нещата трябва да се променят? - прошепна Прасчо.
Пух помисли, помисли и каза:
- Така имат възможност да станат по-добри!"

"С каквито се събереш... с такива се събираш."

"Има само едно нещо, което е по-хубаво от гърненце с мед... и това са две гърненца с мед."

"Щом има бръмчене - значи някой бръмчи. А единствената причина да издаваш такъв звук, доколкото знам, е защото си пчела. А единствената причина да си пчела - доколкото знам - е да правиш мед!"

"Обекуска – хапванете между обед и закуска."

"Защото, когато си ходил няколко мили по вятъра и влезеш неочаквано в някой дом и ти кажат: “Здрасти, Пух, тъкмо навреме си дошъл за малка кльопачка”, и ти си дошъл - това аз наричам Приятелски Ден."


"Ако някога дойде ден, в който не сме заедно, трябва да знаеш някои неща... Ти си по-смел, отколкото вярваш, по-силен, отколкото изглеждаш и по-умен, отколкото си мислиш. Но най-важното нещо е, че независимо дали сме разделени, аз винаги ще бъда там за теб и винаги ще те обичам!"

"Малко загриженост, малко мисъл за другите - това прави всичко различно."

"...когато си мече с Много Малък Мозък и Мислиш за Неща, понякога откриваш, че Нещо, което изглежда Нещичко в теб, става много различно, когато излезе навън и други хора също могат да го видят."

"Колкото повече, толкова повече!"

Четете още: Пет причини да заведете детето на „Историята на Кристофър Робин и Мечо Пух“