Не, това не е похвално слово за журналистиката, нито за Би Ти Ви, нито за Канна Рачева като професионалист. Каквото и да си говорим, тя се е доказала във времето по един или друг начин. А и не мисля, че всеки има право да коментира професионалните качества на някого, от чиято работа си няма никаква представа. Това е моята гледна точка за онова, което ни развълнува като вятър житни класове и което изляхме в социалните мрежи за секунди, без да се замислим, че хвърлената дума наранява и е като хвърлен камък.

Много е лесно да се хвърля кал. Много. Сладко е някак си. От дивана с пуканки в ръце. Само че е добре преди да кажем лоша дума, да преценим дали човекът го заслужава. Да сложим на масата всичко, което е направил до момента и да погледнем на цялата картинка. Обективно. Аз съм работила в телевизия. Първо в „7 дни”, после в БНТ. И знам, че работата на хората, които всеки ден се явяват по телевизора, както и на онези, които стоят зад камерите, пулта, в ПТС-ите, не е никак, ама никак лесна. Тя е отговорна, стресова, невероятно натоварваща. Особено, ако си професионалист, за когото всеки текст, всяка връзка, всяко живо включване се прави като за последно.

А когато на площада ври и кипи, когато трябва да отразиш нещо толкова сериозно като граждански протест, оставайки обективен и изчерпателен, отговорността е още по-голяма. И тя тежи.

Затова е някак гадно, че толкова бързо много от нас побързаха да хвърлят кал.

Не знам защо известни журналисти, какъвто е г-н Кеворк Кеворкян, когото много уважавам, си позволиха тежки думи в изключително четените си лични профили. Мисля, че подобно отношение не е колегиално. Не знам, дали това, което чухме в ефира е „безподобно” или е „свинщина, стопроцентова”, както написа г-н Кеворкян, самият той работил достатъчно години в телевизия, за да знае как се случват нещата.

През всичките тези години на „демокрация” сме чували толкова невероятни реплики и квалификации за себе си като народ, че е странно как реагираме на най-невинните, а онези, които ни унижават по безподобен начин, минават покрай ушите ни.

А относно "ще си измисля" на Канна, тя няма как да си измисли кадрите, ако те не съществуват, нали?

Относно коментара на певицата Преслава, ще си замълча... Защото всеки има право на мнение. Но всеки, който е публична личност с хиляди фенове, трябва да отчита, че има и отговорност.

Жал ми стана за Рачева, защото е гадно да те зашлевят по този начин, когато даваш всичко от себе си. Но тя бе твърде скромна в коментара си.

„По време на жива връзка често не знаем как да си завършим изреченията, чакаме информация до последно. И тази вечер, докато се уточнявах с продуцента, не знаех никакви подробности за протестите в Централна и Западна Европа и нямах идея какъв ще е финалът на моята жива връзка. Това са нормални, всекидневни ситуации в нашата работа. Разбирам как може да са прозвучали думите ми, но вярвам, че не се налага да обяснявам дали „си измислям“ информация или не… Гледайте bTV Новините, за да прецените сами, а не на базата на чужди интерпретации.”, написа Рачева в профила си във фейсбук.

Разбира се, имаше и добри думи, които връщат вярата в това, че сме преди всичко хора, които преди да осъдят някого, се вглеждат във всички факти и особености на ситуацията.

„Дете на журналисти съм. Познавам тази професия отвъд камерите и клавиатурата. Kanna Racheva, обичам те, а останалите, просто е тъпо, грозно и само не казвайте нищо на фона на безмислието ви в журналистиката. А най-вече, че я разбирате! Уважавайте точно тази професия, защото Патрик Поар Д’Арвор, само ще го мечтаете”, написа Мария Пръмова.

„Долу пипалцата от Kanna Racheva!”, призова Камен Алипиев.

„Използвала съм израза „ще си измисля” стотици пъти, в разговор с „гласа в главата ми”, разбирайте - продуцента в студиото, докато съм на жива връзка. - „Искаш ли текст за графиките?” - „Не, ще си измисля” -“Трябва ли ти финално изречение?” - „Ще си измисля”. „Моля те, обяви и следващия обект, знаеш ли какъв е бланкът?” - „Не знам, ще си го измисля”. Всеки репортер си „измисля” своите думички, за да не звучи изкуствено, наизустено. Ма гледам, че Преслава се е изказала. Всичко е точно, тя има голям опит в новинарството, важно е да се цитира.”, коментира Мария Папазова.

Така е. Преди да вдигнем камък, трябва да се замислим какво ще причиним. Преди да се включим в общия хор, трябва да осъзнаем, че пред нас стои човек, със своите години труд, градена репутация и много свършени дела.

А тя, истината, рано или късно излиза наяве. Струва си да я търсим, да я защитаваме, да я показваме. Не нашата, нейната, тяхната истина. А истината, която ще ни позволи да останем хора и да се обединим зад идеята за държава, в която искаме да растат децата и внуците ни.