Разтърсващите признания на Уилям и Хари за загубата на майка им

30 юли 2017 | 17:29
21814
0
Снимки: Pinterest
0

Близо 20 години изминаха от трагичния инцидент с лейди Даяна. Годишнината от смъртта й и този път донесе нов и още по-голям интерес към нейната харизматична, понякога и скандална, личност.

Даяна Франсис Маунтбатън -Уиндзор, принцесата на Уелс, която всички боготворяха заради отдадения й на благотворителни мисии живот, си отиде след зловеща автомобилна катастрофа на 31 август 1997 г., оставяйки след себе си две покрусени деца – синовете й Уилям и Хари – съответно на 15 и 12 години.

Заради скръбта си принцовете дълго време отказваха да говорят публично за гибелта на майка си. Едва в последните години, колкото и да им беше трудно, те се решиха да нарушат традициите в кралското семейство и да проговорят за психологическите си травми и емоционалните рани, останали в тях след смъртта на Даяна. Ето какви бяха откровенията, които Уилям и Хари споделиха пред медиите за жената, която им даде живот. Думи, които докосват, разтърсват, трогват и просълзяват.

Принц Уилям

"Казват, че времето лекува, но въпреки това, 20 години след смъртта й, моята майка ми липсва.“

"Преди 20 години майка ми положи основите на благотворителната организация Child Bereavement. 15 години по-късно бях поканен да стана патрон на същата тази организация. За мен бе истинска чест да продължа ангажимента на майка си, превръщайки се в неин достоен приемник. Това, което тя познаваше тогава, и това, което разбирам сега, е, че скръбта е най-болезненото преживяване, което всяко дете или родител трудно може да понесе."

"Никога не съм разбирал колко голямо е въздействието й върху мен. Благодаря й и не спирам да се възхищавам на целия й житейски път, който тя посвети на редица хуманитарни каузи, включително и на борбата с болестта СПИН в Африка."

"След като ми съобщиха вестта за смъртта й, аз категорично отказах да я приема. Бях изпаднал в шок."

"Загубата на член от семейството е най-тежкото преживяване, което може да се случи на някого. Никога не можеш да кажеш думата "мамо" отново в живота си и тя да звучи както преди. Още по-голяма е болезнената празнота, която изпитвам всяка година в Деня на майката."

"Бяха ми нужни почти 20 години след смъртта й, за да се почувствам готов да говоря за нея."

"Тогава ми беше много трудно, просто защото болката беше непоносима – всеки, който е изпитал скръбта от загубата на толкова близък човек, знае за какво говоря. Някои се чувстват по-добре, ако задържат и скрият болката вътре в себе си, а други – след като я споделят."

"На сватбата си почувствах, че мама е там. Знаеш ли, имаше моменти, когато поглеждам към някого или правя нещо, без значение какво, и чувствам, че тя е там заради мен.“

"Бих искал да можех да я запозная с Катрин, да види внуците си как растат, но това е невъзможно, и всичко това ме съкрушава."

"Последният ми спомен за нея е телефонният ни разговор от Балморал (Замъкът в Шотландия). По това време Хари и аз бяхме наоколо, обсъждахме идеите си за всеобщи бъдещи бизнес планове, играхме с братовчедите си и времето беше прекрасно. Докато разговаряхме с нея по телефона, и двамата бързахме да затворим слушалката и да се върнем към детските си занимания. Ако знаех какво ще се случи, нямаше да бъда толкова припрян и забързан. Този телефонен разговор до ден днешен продължава да звучи в ума ми и да разкъсва сърцето ми до болка."

Четете още: Лейди Даяна и синовете й: Болката от последния им разговор


"Непрекъснато напомням на Джордж и Шарлот, че имат две баби в живота си. За мен е много важно да знаят коя е и баба им Даяна."

"Искам да прекарвам колкото е възможно повече време с Шарлот и Джордж. Благодарение на майка си осъзнах колко важно е да бъдеш до децата си, особено в тези ранни години от техния живот."



Принц Хари


"През тези тежки и тягостни за мен 20 години, погребах всичките си емоции, животът ми беше пълен хаос. Многократно се намирах на границата на пълен срив."

"Не исках да се изправя срещу чувството си за загуба. Не исках да я приема."

"Малко преди да навърша 30 години, успях да се изтръгна от пагубното влияние на отчаянието. Дължа това както на професионалната помощ на специалисти, така и на моралната подкрепа на брат си."

"Щастлив съм, че днес съм част от благотворителна организация за психично здраве, с което работя заедно с брат си и съпругата му Катрин, и искам да апелирам към всеки, че психичните проблеми са също толкова сериозни като всяко друго заболяване и че за тях трябва да се говори открито, без срам, без страх от позор. Горд съм от това, което успяхме да постигнем." 



"Съжалявам, че не говорих за своите проблеми по-рано, криех ги в себе си, а страданието не бива да се крие. То те разяжда отвътре, погубва те. Говорете за него. То не е слабост. Слабост е, когато го таим и оставаме в себе си да ни убива малко по малко."

"За пръв път дойдох в Африка през 1997 г., веднага след като мама умря. Там, аз, брат ми и баща ми търсехме утеха от нейната загуба."

Четете още: Принц Хари предлага брак на Меган в любимата си Африка

"Вярвам, че мама бди над нас и със сълзи на очи не спира да се гордее с децата си, с това, през което сме преминали и което сме успели да съградим до днес. Сега мечтая и аз да имам деца, за да я направя още по-горда баба."

Още по темата

Коментари

Добави Коментар

Най-четени