Автор
Woman.bg

Боряна Братоева пред Story: Животът в Лондон не е чак толкова розов

Боряна Братоева е от онези актриси, които не вдигат шум около себе си. Въпреки че стана тв звезда още в началото на кариерата си с участието си в сериала „Седем часа разлика“, утвърди се в театъра (получи „Икар“ за ролята си в спектакъла „Сестри Палавееви“) и стигна до кастинг за момиче на Джеймс Бонд, тя рядко разказва за успехите си.

Поредната ѝ силна роля е на богато момиче в новия сериал на bTV „Съни бийч“. В тв поредицата очарователната Боряна си партнира с младите таланти Лидия Инджова, Евелин Костова, Бойко Кръстанов, Иво Аръков и Явор Бахаров, а всички те ни пренасят в една от най-горещите туристически дестинации - Слънчев бряг. Героите им работят в хотел и повдигат завесата към потайностите на бизнеса, преживяват любовни трусове, влизат в задкулисни игри, борят се за власт и се опитват да променят съдбата си.

Боряна разказва пред сп. „Story“ за най-забавните моменти в романтичната комедия „Съни бийч“, за личния ѝ опит като обслужващ персонал по морето, за битката ѝ с варненския диалект и с лондонския акцент, за любовта ѝ към актьорската професия и пътешествията.



- Боряна, в „Съни бийч“ героинята ти е наследница на заможна фамилия. Как изгради образа на Виктория, познаваш ли момичета от богати семейства?

- Самата аз не съм от богато семейство, но много обичам да наблюдавам различни хора. Сканирам ги от главата до петите, изучавам ги. Виктория е събирателен образ на персонажи, с които съм се сблъсквала.

- Според клишето, типичното богато момиче е разглезено, глупаво, надменно. Клише ли е Виктория?

- За мен беше много важно да извадя героинята си от клишето или поне да балансирам по ръба му. Героинята ми не е лишена и от добродетели, първите седем години не ѝ липсват. Честно казано, много обичам Виктория и винаги съм готова да я защитя, ако някой я критикува (смее се).

- Кои са най-забавните моменти, които ти и останалите актьори преживяхте в „Съни бийч“?

- Сериалът е комедиен и много от забавните диалози между нас често продължаваха, след като режисьорът кажеше: „Стоп!“. Някои от репликите извън сценария - особено между Иво Аръков (в ролята на спасителя) и Даниел Пеев (пиколото), бяха страшно смешни. Част от тези импровизации влязоха в „Съни бийч“ и се надявам зрителите да ги оценят.

- Знам, че с Иво сте приятели, но до този момент все сте се разминавали пред камерите...

- С Иво наистина сме много близки. Приятели сме от години, учили сме заедно в НАТФИЗ. В няколко проекта трябваше да участваме заедно, но в последния момент нещо се случваше и не ни се получаваше. Един ден звъня на Иво и му казвам: „Знаеш ли, избраха ме за „Съни бийч“. А той: „Ей, и мен!“. Потрихме ръце, най-после ще работим заедно! Стартираха снимките, а след края им имаше парти. А Иво се изправи и каза: „Много съм щастлив, че най-сетне се събрахме с Боряна! Обаче пак нямахме нито една сцена заедно!“. Оказа се, че наистина е така - въпреки че снимахме в един и същи сериал, нямахме сцени заедно. А колко хубава щеше да е срещата между Виктория, момичето от богато семейство, и непосредствения, гол до кръста бат Младен!

- Какво щеше да стане, ако бат Младен беше тръгнал да сваля Виктория със своя неповторим диалект?

- Виктория нямаше да му остане длъжна! Все пак аз съм от Варна и също владея мекия говор.

- Как преодоля диалекта си, след като дойде в София?

- Беше ми много трудно. След като влязох в НАТФИЗ, осъзнах, че не говоря като останалите ми колеги. Струваше ми се, че те се „превъзнасят“, че се изразяват твърде литературно. Междувременно обаче започнах да се снимам в сериала „Седем часа разлика“ и тогава осъзнах, че аз съм тази, която има проблем с диалекта.

- И какво направи?

Всяка сутрин ставах в пет и половина преди снимките, за да правя гласово-говорни упражнения. С произнасянето на репликите ми помагаше моята преподавателка по сценична реч в НАТФИЗ Диана Борисова, работехме изречение по изречение. Цял живот ще й бъда благодарна и признателна за труда, който положи, защото диалектът ми се изчисти и сега имам щастието от време на време да работя само с гласа си. Когато обаче записвам реклама, все още се намира някой да се учуди: „Ама ти си от Варна и ще записваш реклама?!“

- А ти какво отговаряш?

(Минава на варненски) Ко’ ми са пра’иш тука? Ко’ ми говориш на правилно? Спокойно, шъ са опрайя!

- Вече имаш немалък стаж и в театъра, и в киното, и в телевизията. Какво е най-хубавото на актьорската професия?

- Като малка всяка седмица исках да бъда различна - днес ветеринарен лекар, утре певица. В момента мога да бъда каквато поискам, защото с всяка роля в театъра и киното изживявам нов живот. В актьорската професия открих възможността да правя онова, което ми харесва, да творя всеки ден и да съм щастлива, а не просто да отивам на работа. Обожавам колегите си в Пловдивския драматичен театър - всички, не само актьорите, са прекрасни и отдадени на работата си. Мога да си говоря за изкуство с всеки човек, на всяка длъжност и от всеки етаж.

- Преди няколко години играеше в Пловдив, но живееше в Лондон. Как се случи това?

- Заминах за Лондон, за да натрупам опит. В британската столица имах кино агент и се явявах на кастинги, но редовно се връщах в Пловдив, за да играя в театъра. През този период нито за миг не си казах: „Край, оставам в Англия, повече не ме интересува България!“. В един момент се прибрах, защото за мен е много по-ценно да играя тук, да се развивам и да преживявам интересни неща в професионален план, отколкото да стоя в Лондон и да чакам нещо голямо да ми се случи.

- Но нещо голямо ти се е случило - участвала си в кастинг за момиче на Бонд...

- Да, наистина е така. Когато се прибрах от Лондон, получих по мейл покана за този кастинг. Видях името Джеймс Бонд и първоначално си помислих, че е някаква шегичка. Оказа се, че не е. Кастингът - за ролята на рускиня, беше много предварителен, дори не ни показаха сценария. Трябваше да направя, запиша и изпратя няколко сцени от филми на Бонд - едната беше около 6 страници монолог на английски. Доста работа падна... Честно казано, не ми е много удобно да говоря за този кастинг, за да не излезе, че се хваля. На подобни кастинги се явяват много български актьори, просто тази информация не стига до медиите.

- А какво се случи с ролята на Bond girl?

- В деня, в който трябваше да пратя кастинга, режисьорът Дани Бойл се отказа да режисира филма, а руската линия - и съответно ролята, за която се явявах, отпаднаха. Ясно ми е, на този кастинг са се явили хиляди други момичета и че вероятно шансът да ме изберат за роля е бил нулев, но за мен беше хубав опит. За мен е постижение да стигна и до този етап.

- Какво ти даде животът в Лондон?

- Лондон е невероятен град, но животът там не е толкова розов, колкото изглежда отстрани. В момента, в който стъпиш там, трябва да започнеш да работиш. Ако си актьор и междувременно искаш да се явяваш на кастинги, можеш да си позволиш само почасова, по-ниско платена работа. В един момент парите започват да не стигат, отказваш се да ходиш на театър и изложби, да изкараш и следващата седмица... Започваш да се чудиш дали наистина е чак толкова добре да си там.



- Липсва ли ти Лондон сега?

- След като се прибрах, ми трябваше цяла година, за да ми залипсва. Любимият ми град не е Лондон, а Истанбул, душата ми е в него. Познавам го наизуст - като си затворя очите, мога да се разходя по всяка негова улица. Много харесвам и Москва. Докато бях в Академията, гостувахме на театрален фестивал в руската столица, а на мен ми се наложи да се прибера преди всички за снимките на сериал в София. В последния ми ден в Москва тичах към Третяковскатата галерия, но ми затвориха портите под носа. Такъв рев му ударих тогава!

- Би ли се върнала в Слънчев бряг на почивка, след като снима сериал там?

- Не съм вярвала, че някога ще го кажа, но наистина ми се ходи в Слънчев бряг! Докато снимахме сериала, ни беше толкова хубаво. С Лидето и Евелин (Лидия Инджова и Евелин Костова, които също имат основни роли в „Съни бийч“) се познавахме отпреди, но на снимачната площадка се сближихме още повече и сега имам огромна нужда да се виждам с тях.

Иначе, по отношение на почивките, аз съм „дивото зове“. Когато бях малка, с родителите ми ходех на палатки и бунгала край Варна. Сега обичам да прекарвам време в Шкорпиловци или в Карадере, но нямам нищо против да се повеселя за ден-два с приятели в Созопол или Градина.

Четете още: Роби Уилямс влиза в ролята на треньор в "Гласът на България"

Раздаваме подаръци - включи се в нашата игра до 1-ви март от тук: