Искате да съблазнявате? Ето как са го правили гейшите!

Образът на гейшата, жената в традиционна японка носия, наречена кимоно, и с онази неподражаема характерна сложна прическа, е може би сред най-нежните и изтънчени образи, с които свързваме Япония.

Красавицата, която забавлява гостите в чаената къща, налива саке и води кратки разговори, не е просто жена за забавление, нито обикновена компаньонка. Тя е живо въплъщение на японската култура, и израз на традициите на една древна страна, неслучайно наричана страната на изгряващото слънце.

Именно защото гейшите не са жени, служещи единствено за забавление и пълтски удоволствия, от тях съвременната жена може много да научи - от поведение и жестове, през темперамент и качества, до отношение към събеседника. Нека да надникнем в основните тайни на съблазняването, с които гейшите омайват мъжете:

Тя е творец


Може би това е първата тайна на привлекателността на гейша - нейният специален статут на творческа личност. Тя не е съпруга и не ѝ дължите нищо. Тя не е проститутка и няма причина да я презирате, не е срамно да седиш до гейша на масата. Тази жена е за душата, а не за тялото или ежедневието. "Гейша" по принцип означава творческа личност - творец, който развлича. Според японските разбирания това е момиче, което свири на шамисен и разказва истории, за да поддържа доброто настроение на мъжете.

Представете си живота на японски мъж преди няколко века. Първоначално той се е подчинявал стриктно на родителите си, след това - на своите старейшини, благородници или военачалници. Основното в живота му е бил дългът и всичките му действия са подчинени на изпълнението на този дълг. Той взимал жена не по любов, а по решение на родителите си. По ред причини мъжът постоянно изпитвал силно нервно напрежение и трябвало от време на време да се отпусне, разтоварвайки и тяло, и душа.

Проституцията в Япония съществувала от незапомнени времена, но телесната радост от платена жена не била достатъчна за един уважаващ себе си мъж. Сред забавленията, на които той често присъствал в компанията на свои приятели, били чаените церемонии. В миналото било немислимо мъжете да водят на тях съпругите си, затова те оставали вкъщи като пазителки на домашното огнище. Затова пък за мъжкото настроение в тези салони се грижели красиви и образовани жени, които демонстрирали пред събеседниците си завидни знания и умения. Освен да сипват саке и чай в чашите на посетителите, те водели остроумни разтовори с тях, забавлявали ги с танците си, с нежните си песни и други качества.

Неслучайно изразът "гейша" означава творец, който развлича. Момичетата се научавали да пеят, да танцуват, да свирят на няколко музикални инструмента, усвоявали тънкостите на чаената церемония... И всичко това трябвало да го правят с финес и грация, като непрекъснато помнели за свръхзадачата си - да са сбъднат блян за всеки мъж.

Ще я познаете сред хиляди други жени


Двуслойното кимоно на гейшата е завързано с колан, който е пъхнат в сложен възел на гърба, така че тя не може да се облича сама, има нужда от помощници. За сравнение, проститутките завързвали кимоното отпред с обикновен възел, за да улеснят развързването му няколко пъти на ден. Обувките на гейшата представляват специални сандали от гета, които се носят върху бели чорапи. По време на обучението си бъдещите гейши ги обуват и се учат на специална походка със ситни стъпки.

Традиционният грим на гейшата днес може да ни изглежда странен, сякаш лицето е обсипано с брашно. Но в миналото бялото лице с открояващи се върху него алени устни и ярки клепачи, било израз на нещо изключително красиво и загадъчно.

„Униформата“ на гейшата, нейният грим и походка - всичко това омагьосвало мъжете. Ето защо една от тайните на съблазняването на гейшата била да създадат около себе си аура на изключителност. Което я правело разпознаваема сред хиляди други жени. Но не само външният вид правел гейшата отличима и особено привлекателна в мъжките очи, но и нейният набор от качества, и най-вече дисциплината.

Болка в името на красотата

Болката в името на красотата, за която мъжете си нямали ни най-малка представа, е друга специална тайна на гейшата. Клиентите, които идвали на чаените церемонии и специални презентации виждали свежи, приветливи, усмихнати красавици, но не знаели нищо за това през какви усилия, болки и лишения преминавали те, за да изглеждат винаги безупречно. Прическата на гейшата бил един от кръстовете, които „жените за душата“ носели цял живот. Сложната обемна структура на главите им била украсявана строго според канона с фиби, панделки, цветя или висулки. Фризьори сресвали нишките с восък и ги поставяли в големи ролки, закрепвани с фиби. Гейшата се грижела за красиво прибраната си коса и спяла на специална дървена стойка така, че да запази прическата си непокътната. Така още в началото на кариерата си като гейши те трябвало да свикват с факта, че красотата изисква жертви.

Умения, каквито други не притежават

Както казахме вече, красавиците на пиршествата забавлявали мъжете с удивителните си умения от различни сфери на изкуството - танци, пеене, свирене на инструменти, рисуване, калиграфия и др. Те обаче нямали право да се напиват, въпреки че им било позволено да си сръбнат по няколко глътки саке. Не им било разрешено и да ядат пред гостите на трапезата. В противен случай рискували да си загубят работата. Поради това гейшите изглеждали в очите на мъжете като неземни, ефирни и нематериални същества. Не напразно още в детството си били обучавани да мислят по-често за цъфтящата сакура, а не за пърженото свинско месо - така че възвишените мисли отвътре да озаряват лицето им.

Удивителни събеседници и тънки психолози

Едно от основните и ценни умения на гейшата било изкуството да води разговор. Това е мъжки свят - японките отдавна са разбрали това. Мъжът се уморявал по време на работа и на война, докато жената трябвало да радва очите, слуха, обонянието и, разбира се, неговия ум. Ето защо гейшите се научавали да разговарят с мъжете по най-различни теми, изслушвали тегобите им, дарявали ги с утешителни думи, вдъхвали им кураж. Така гейшите играели и роля на фини психолози. В общуването с клиентите си те винаги се опитвали да бъдат сдържани, уравновесени и приятелски настроени. Мъжете се отпускали в тяхната компания, получавайки изискани, учтиви комплименти от красавиците. На срещите понякога се обсъждали и важни въпроси на политиката и бизнеса, така че гейшите били длъжни да са дискретни и да пазят в тайна информацията, която достигала до тях.

Малко еротика

Разбира се, гейшите били и изкусни любовници. Но връзката им с клиент никога не надхвърляла лекия флирт. Гейшата била майстор на фините намеци и деликатната съблазън. Именно тяхната дликатна женственост и ненатрапчивото им нежно присъствие извиквало у мъжете жажда да ги погалят. Гейшата едва доловимо намеквала на мъжа, че той не е добър само в разговорите. С откровено безсрамни изрази за сексуалност си служели единствено жените от улицата.

Четете още: Как да го съблазним: 6 урока от гейшите