Автор
Ива Петрова

Как обидата разрушава здравето, характера и съдбата ни

Обидата, негодуванието е емоционална реакция на човек срещу разрушаването на неговите очаквания и надежди, срещу краха на неговите желания. Това е примитивна форма на регулиране на отношенията между хората, примитивна форма на възпитание и управление на друг човек.

Негодуванието е примитивна версия на самозащита. Ако сме обидени от някого и сме изпитали враждебност към него, това означава, че искаме да увеличим дистанцията, не искаме повече да се срещаме с него, да имаме общ бизнес. Но ако емоцията на неприязън, тоест негодувание и осъждане, отиде по-дълбоко, в подсъзнанието, тогава е съвсем различно: той ме обиди - затова не го обичам - това означава, че е лош - ако е лош, тогава той не трябва да съществува. И започваме с енергията си несъзнателно да „убиваме” човека, който ни е обидил на финия план. Тоест всъщност негодуванието е подсъзнателно желание да убиеш обидилия те.



Какво е обидата и защо е опасна?

Когато това желание е потиснато, механизмът на разрушение се обръща срещу самия човек и той започва да боледува. Но отказът от негодувание, тоест пълната безконфликтност, е липса на развитие. Правилното отношение към негодуванието трябва да бъде следното: всяко негодувание е фактор за нашето развитие, при условие, че пазим любовта в душата си. Ако се откажем от негодуванието, но не се отказваме да образоваме себе си и другите, тогава не се нуждаем от негодувание.

Основното нещо, което подхранва обидата, е нежеланието на обиждащия да се промени и нашето нежелание да го образоваме. Степента на негодувание на човек пряко зависи от степента на неговата привързаност към различни аспекти на човешкото щастие. Който е по-малко привързан, той по-малко се обижда. Колкото по-привързан съм, толкова повече завися от другия, толкова повече очаквам нещо от него и толкова повече се възмущавам от него.

Зависимостта от човешките ценности първо поражда страх, след това негодувание, след това болест. Ако веригата се начертае по-точно, тогава първо се появява обожествяването на човека, след това възниква арогантността като желание да си защити идеалната картина на света, след това идва страхът от загубата, след това идва негодуванието срещу целия свят, след това негодуванието срещу себе си.

Докачлив и агресивен е този, който преди всичко иска да получава. Източникът на вътрешната агресия е консуматорството - този, който е настроен да консумира, не може да прощава. Веднага щом възвръщаемостта започне да надвишава потреблението, зависимостта от света рязко намалява и обидите лесно се прощават.

Негодуванието е неспособността да се жертваш. Основният фактор, който подхранва негодуванието, е отхвърлянето на случилото се.

Всъщност нито един човек никога не ни предава, обижда или оскърбява - Бог е този, който лекува душите ни с обиди и предателства, а хората около нас се превръщат в средство за лечение. Максималното пречистване се дава чрез близки хора – чрез родители, любим човек, деца. Но негодуванието срещу близък роднина, ако не бъде преодоляно, бързо се превръща в програма за самоунищожение.

Жената прехвърля отношенията с баща си върху съпруга си. Наблюденията показват: ако една жена има силно негодувание към баща си в душата си, тогава тя няма да има щастлив брак. Негодуванието на жената срещу съпруга ѝ, което е отишло в подсъзнанието, се превръща в „убийството” на съпруга ѝ на подсъзнателно ниво.



Защо обидата е опасна?


Защо Христос каза, че човек не трябва да се приближава до олтара, ако в душата има обида и осъждене? Защото в този случай енергията, която получаваме отгоре, ще храни не любов, а омраза. Ако сме били обидени, тогава през първите няколко седмици ние постоянно ще си спомняме тази ситуация, ще се връщаме към нея - така в нашето подсъзнание, независимо дали ни харесва или не, ще преминем през тази ситуация отново много пъти. А когато се връщате към ситуацията на обидата, се създава още една порция агресия.

Христос каза: Всичко, което човек поиска в молитва, ще му се даде. Когато осъждащ и обиден човек се моли, той подсъзнателно моли Бог да унищожи този, който го е обидил. Защо арогантните и твърди хора често имат отлично здраве, а хората, които са деликатни, но докачливи, имат унищожена съдба и здраве? Защото второто е по-опасно. За първите агресията е повърхностна, те причиняват болка на другите, което ги тласка към разрешаване на конфликта.

Много хора са обидени от съдбата си - това се проявява като постоянно недоволство от съдбата, която не им е дала това, което са искали. Недоволството от себе си и съдбата е опит за унищожаване на съдбата. И тъй като нашето тяло и нашето съзнание са част от нашата съдба, тогава негодуванието към съдбата води до самоунищожение. Силният човек се опитва да промени себе си и съдбата си, докато слабият се обижда от това.
Обидата към онези хора, които са ни дадени от съдбата, тоест към родители, деца, любим човек, е в същото време и обида към съдбата.

Важен момент, който мнозина не разбират: ако няма обиди и съжаления на ниво съзнание, това изобщо не означава, че душата е пречистена. Силното негодувание, което човек държи в себе си дълго време, може да живее в подсъзнанието години, десетилетия и дори да отиде в следващия живот, превръщайки се в болест и нещастие. Всичко, което е фиксирано в ума и проникнало вътре, продължава да съществува и да „работи“ дълги години.

Това е като река: ако се създаде нов канал, реката ще тече в тази посока. Ако човек насочи енергията си към негодуванието, тогава това е за дълго. Неразрешените дългогодишни оплаквания пораждат отхвърляне на миналото, което от своя страна поражда подсъзнателно желание да го промените. Това води до неконтролирана загуба на енергия и дори до болести.

Силното негодувание разрушава не само здравето. Разрушава и характера, и съдбата, и се предава на децата. Особено опасно е да изпитваме чувството на негодувание в определени периоди от живота: в пубертета, когато се влюбваме, когато създаваме семейство, когато трябва да се роди дете.



Има едно просто правило: колкото по-нелогична, неразбираема и несправедлива е обидата, колкото повече Божествена воля и Божествена логика има в тази ситуация, толкова по-големи възможности за пречистване на душата дава ситуацията.

Дългосрочната обида срещу индивид може да създаде проблем, същата обида, свързана с група хора, обединени по икономически, социални, национални или религиозни характеристики, е по-дълбока и по-трудно се изчиства. Честото осъждане на държавата, обществото прониква много дълбоко в подсъзнанието и може да причини тежки заболявания в няколко поколения, до изчезването на семейството. Ако човек смята целия свят за жесток, несправедлив, тогава тази агресия се доближава до максималните си стойности. В този случай програмата за самоунищожение има много голям мащаб.

Замяната на рефлекса на обидата и осъждането с рефлекса на стремеж към любов е доста трудна, но трябва да минем по този път, независимо дали ни харесва, или не. Силното негодувание, омраза или униние живеят в подсъзнанието ни десетилетия, а понякога и цял живот.

Но любовта живее много по-дълго от омразата. А Божествената любов живее вечно в нашата душа. Следователно можем да се развиваме. Следователно любовта може да преодолее привързаността, която поражда осъждане или негодувание.

Автор Сергей Лазарев

Четете още: Когато се чувствате загубени: Ето как да поискате знак от Вселената