Повечето от нас са убедени, че страстта, похотта, желанието и симбиозата са доказателство, че наистина обичаме. Това е по-скоро доказателство, че телата ни отделят хормони, които ни въздействат като опиати.

Доста хора вярват, че са намерили истинската любов и тя ще продължи вечно. И изведнъж внезапно всичко свършва. След което започваме да търсим нов обект. Или пък живеем в постоянно разочарование.

В терапията за двойки хората много често изтъкват причини като:
"Защото тя се е променила", "Той вече не е същият като преди", "Чувствам се измамен/излъган".

Как да разберем, че наистина обичаме някого?

Можем да съпоставим точките по-долу към партньора си и да разберем дали това, което той изпитва, е любов или по-скоро похот, желание или нещо друго.

1. Грижа

Това е доста широко понятие, но без грижа няма истинска връзка. Не става дума за токсичната грижа: Половинката постоянно да ни пита дали ни е студено и ни се обажда сто пъти, за да разбере дали сме пристигнали на работа, или у дома.
Или пък ситуацията, в която тя поднася на съпруга си вечерята под носа, глади ризите му и продължава да го пита дали иска нещо друго.

Грижата е вниманието, което отделяме, без да мислим за себе си в този момент. Ние не използваме другия човек, за да се чувстваме добре. А историята познава много такива случаи.
Мъжът може да третира половинката си като чистачка, готвачка или неплатена детегледачка, докато самият той преследва мечтите си за пътуване, страст или дори свобода.

Или пък тя го използва като банкомат, за да преследва целите си, без да се интересува от чувствата му.
Също не е добре за връзката, ако той прави всичко вкъщи, а тя не пипа нищо.

2. Свобода

Ограничаването на свободата на другия човек си е обикновено насилие. Свободата не означава самозадоволяване, при което одобряваме изневярата (освен ако хората не изберат отворена връзка) или да позволяваме да бъдем малтретирани.

Има обаче двойки, които се ограничават взаимно, следят се, проверяват се и смятат, че това е нормално.
Не, това не е добре за връзката им. Това говори, че искаме да притежаваме другия човек и имаме проблем със самочувствието.
Безумно е, когато чувстваш, че можеш да забраниш на някого да прави нещо, като строга майка, която бди над тийнейджър.
Не можем да опазим партньора си, ако му забраняваме да излиза и да се среща с хора без нас, да не му позволяваме да отиде някъде сам (защото, според нас, една двойка трябва да бъде постоянно заедно).
Съществуват мъже и жени, които дори трябва да искат разрешение от партньорите си, за да останат сами. Не става дума за това, че се консултират за срещи или питат дали другата страна има планове. Те просто търсят позволение, което е грешно и обрича връзката им на провал.

3. Не тровим живота му/ѝ

Това може да го правят както мъже, така и жени. Свързваме се с някого, за да имаме по-добър, по-топъл, по-приятен и по-щастлив живот, а после се оказва, че имаме патерица.

Ако обичаш някого, не трябва да съсипваш живота му. Не трябва да хленчите и да подрязвате крилата му.
Спрете да поправяте някого, да се стремите да го подобрите или учите. Приемете го такъв, какъвто е. Ако има някакъв проблем с пиене или друга зависимост, това е индикация, че той не се справя със себе си и се нуждае от лечение.
В случая обаче говорим за нормална, здрава връзка, в която и двамата сте отговорни, а да отровиш живота си означава да се опиташ да промениш някого по свой начин.

Ако обаче партньорът ви пие, взема забранени субстанции или прави други деструктивни неща - вие можете просто да го придружите в търсенето на различни форми на помощ, и да го подкрепите в лечението.

4. Правим компромиси

Това е нещо, което вероятно е известно на всички дългогодишни, сравнително щастливи бракове. И въпреки че е банално, защото всички сякаш знаем колко важен е компромисът, се оказва, че рядко го правим.

Защото повечето от нас са егоисти.
„Обичам те толкова много, но все пак нека отидем на почивка там, където искам, да прекараме уикенда така, както искам, и да си купим апартамент там, където искам.“

Винаги да отстъпвате също не е добре. Трябва да се стремите към златната среда, където никой от двамата не бива да се чувства наранен.

Четете още: Много съм щастлива с партньора си, но защо той отказва да се разведе със съпругата си?