Няма лоша реклама, твърдят специалистите в съответната област, важното е да се вдига шум! В този смисъл рекламата на една любима на много българи гръцка верига магазини се оказа повече от успешна. Всички говорят за нея, а мнозина са и тези, които не я харесват. Дори се възмутиха до степен, че направиха подписка за свалянето ѝ от екран. Защо, любезни?
Защото бедният моряк Христо ви развали празника. Развали ви коледното настроение! Искате сиртаки, докато си пиете ракията, но животът не е само цветя и рози. Дори на трапезата, колкото и да е богата. Нали си пожелаваме уж да сме по-добри, а се дразним, когато някой ни покаже сълзите си. Защото страда. Защото е сам в открито море. Без семейството си. Защото се труди, защото хлябът не стига...Срамно ли е да си на работа, докато другите празнуват? Не мисля. Срамно е да качваш фалшиви постове във Фейсбук, да споделяш възвишени мисли, а в сърцето си да оставаш все същият самодоволен и обсебен от личния си комфорт егоист.
Реклами като тази с Христо са тест за нашата човечност, която все повече се превръща във функция на социалните мрежи, отколкото на делата в реалния живот. Защото рекламата не само отразява действителността, тя създава своя действителност, в която живеят герои като Христо. Той е събирателен образ за всички онези, които са принудени да бъдат разделени от близките си на Коледа, за да изкарват прехраната на семействата си. Да, те съществуват, дори да се правим, че не ги забелязваме. Дори им се дразним. Това са продавачките в мола, които работят до 22 часа на Бъдни вечер и някой друг им меси содената питка...Това са полицаите, които патрулират по улиците, докато вие треперите дали детето ви ще се прибере живо и здраво от поредното парти...Това е момичето, което ще ви продаде цигари в полунощ на Коледа и ще ви честити Рождество, докато изпраща съобщение на любимия си, сам вкъщи...
Христо може да е сам, но не е самотен, защото в мислите си чува онова любимо гласче "татко, татко". Той ще се върне отново в родината си и ще донесе подаръци на детето си, а това ще е най-голямата радост на света. Защото в Гърция семейството е над всичко и там все още съществуват ценности, които у нас започват да изчезват. И не могат да се върнат с цената на хиляди изпратени есемеси за благородни каузи. В морето на Христо има надежда, вижда се бряг, обетована земя, топла прегръдка и сълзи от щастие. То го е калило, направило го е по-силен и още по-свързан със семейството му, защото често го е разделяло от него, карало го е да мечтае за завръщането...
Затова, любезни, не се сърдете на Христо, че ви натъжава. Животът понякога е и тъжен, нали? Коледа е именно моментът да си дадем сметка за това и да благодарим за всичко, които имаме.