Тя беше сляпа, но обичта ѝ към децата ѝ помогна да вижда

27 юни 2022 | 00:11
5275
0
Снимки: Instagram
0

За нея казват, че е „жената, която се роди с много по-малко възможности, отколкото всеки от нас, но успя да стигне там, където никой от нас дори не е мечтал..

Тя израства, лишена от най-ценното за един човек - зрението и слуха. Благодарение на силния си дух, на високия си интелект и голямото си сърце, тя успя да "счупи оковите" на тъмнината и да огрее с живителната светлина на душата си милиони човешки съдби, родени в мрак и тишина като нея. Името ѝ е Хелън Адамс Келър (1880 – 1968 г.)  - доктор по философия, автор, политически деец и лектор, известна в историята на човечеството като един от най-вдъхновяващите примери за силата на волята.

Повод да си спомним за тази изключителна дама е 140-годишнината от нейното рождение.

Хелън се ражда нормално бебе без усложнения, но на 19-месечна възраст се разболява от тежка болест, след която губи зрението си и не може да чува. Превратен момент в живота на Келър е запознанството ѝ с Ан Съливан, когато е едва 6-годишна.

Келър и Ан Съливън, на ваканция в Кейп Код, юли 1888 г.

Благодарение именно на Ан, Хелън успява да постигне абсолютно всичко, с което е известна днес – завършването на университет, книги, публикации и политическа дейност. Двете изграждат своята връзка цели 49 години – първоначално като гувернантка и господарка, а след това като истински приятелки.

През 1888 г. Хелън завършва института „Перкинс“ за слепи. През 1894 г. се записва в училището за глухи Wright-Humason. Шест години по-късно е приета в колежа „Радклиф”. През 1904 г., на 24-годишна възраст, завършва „Радклиф” и става първият глух и сляп човек в историята, който получава бакалавърска степен в изкуствата.

С времето Хелън се превръща в световноизвестен автор и оратор. Първата си книга написва едва на 11 години, а сред най-известните ѝ трудове сияят заглавия като „Историята на моя живот”, „Светът, в който живея” и „Отвъд тъмнината”.

Хелън Келър

Интересен факт от живота на Келър е свързан с посещението ѝ в префектура Акита в Япония през юли 1937 г. Там тя се запознава с невероятната и трогателна историята за кучето Хачико. Тогава пред местен жител тя споделя, че копнее да си има куче от същата порода. Месец по-късно Хелън вече се радва на компанията на новия си космат приятел, който носи името Камикадзе. Когато домашният ѝ любимец умира от заболяване, ѝ подаряват неговия брат, на име Кенсан - това е официален подарък от японското правителство, който тя получава през юли 1938 г.

Хелън Келър издъхва в съня си на 1 юни 1968 г. Тялото ѝ е положено до това на нейната спътница Ан Съливън. През целия си живот Келър посвещава енергията си на хуманитарни занимания, като се застъпва за икономическата справедливост, правата на жените и на хората с увреждания. Тя утвърждава правото си „да се чувства като у дома си в големия свят” и чрез красноречието и неуморимия си активизъм се бори за същото право от името на всички хора.


Хелън Келър с кучето си Камикадзе

Обучението ѝ с Ан Съливън е пресъздадено като пиеса от Уилям Гибсън, носеща името „Чудодейката“, за „нейното посвещение, търпение и любов към едно дете, в капана на един свят на тъмнина“ – пиесата печели наградата „Пулицър“ през 1960 г. и впоследствие е превърната в филм (1962), който печели две награди на Академията.

За финал нека да надникнем в ослепително сияйната и мъдра душата на Келър с шепа от нейните красиви и вдъхновяващи мисли:

"Най-добрите и красиви неща на света не могат да бъдат видени, нито докоснати… Те се усещат в сърцето."

"Независимо колко глупав и посредствен, или колко мъдър е един човек, той чувства, че щастието е негово неоспоримо право."

"Безопасността е най-вече суеверие. Тя не съществува в природата... Животът е или дръзко приключение, или нищо."

"Независимо колко глупав и посредствен, или колко мъдър е един човек, той чувства, че щастието е негово неоспоримо право."

"Животът е последователност от уроци, които трябва да се изживеят, за да бъдат разбрани."

"Никога песимист не е разкривал тайните на звездите, не е пътувал до неоткрити земи, нито е откривал ново пространство пред човешкия дух."

"Не искам мир, който превъзхожда разума, искам разбирането, което довежда мира."

"Самосъжалението е нашият най-голям враг и ако се поддадем на него, никога няма да можем да направим нищо добро за света."

Келър и Съливън през 1898 г.

"Няма цар, който не е имал роб сред неговите предци, няма и роб, който не е имал цар измежду своите предци."

"За мен природният килим от борови иглички или зелена трева е по-добър от най-луксозните персийски килими."

"Никога нямаше да се научим да бъдем смели и търпеливи, ако имаше само радост в света."

"Оптимизмът е вярата, която води след себе си постиженията. Нищо не може да бъде направено, без надежда и увереност."

"Да се разхождам с приятел в тъмното е по-добре, отколкото да се разхождам сама в светлото."

"Никога не навеждайте главата си. Винаги я дръжте високо и гледайте света право в очите."

"Това, което търся, не е някъде там, то е вътре, в мен самата."

Четете още: За добротата и незрящите хора

Още по темата

Коментари

Добави Коментар

Най-четени