Тя не се върна от боя: Ирина Цвила – доброволката от батальона, която избра автомата пред розите

Ако може да се определи човешкото безумие с една дума, то това е Война. Войната не попада в нито един морален кодекс, в нито едно човешко желание, в нито една детска мечта. Тя е ужасът и разрухата, за която не съществуват правила и закони. Тя е мястото, където властват престъплението, глупостта и ненаказаността.

И ако има нещо по-ужасно от това да се изправиш лице в лице с ужаса на войната, то това безспорно е съкрушението от гибелта на собствената рожба. Загинала заради безумните интереси на шепа лица, насочили руля в грешната посока.



Във войната няма победител. В нея загиват невинни деца, жени и мъже, млади мечтатели, умират майки, синове и бащи. Войната е време разделно, в което семейства се разделят; в което деца преминават сами границите с телефонен номер за помощ. Време, в което не само мъже, но и жени се включват в армията, за да защитят родината и бъдещето на децата си.

Такава жена е и Ирина Цвила – учителка и бижутер, която заменя любимите си рози с автомат и се записва като доброволец в армията. Доброволката от батальона "Сич", която губи живота си във войната между Украйна и Русия.

След като получава педагогическо образование, работи в киевското международно училище "Меридиан". Голямата ѝ любов обаче били цветята - обожавала розите. Другото ѝ любимо хоби било направата на бижута. Бижута от цветя.

Какво кара една жена да направи този избор и по какъв начин с едни и същи ръце се държи оръжие и цвете, тя споделя приживе в изявление за украинския новинарски сайта censor.net. "Преди войната заниманието ми бяха розите. Създавах розови градини за хората. Помагах им да избират тъкмо тези комбинации, които бяха най-красиви и впечатляващи. Това беше моят живот ", разказва тя.

Мечтата ѝ била да направи първия уебсайт за рози на украински език, в който да е събрана цялата информация за тези цветя. Самата тя отглеждала около 500 вида рози. Събира различни легенди и митове за тези цветя. До момента, в който конфликтът между двете съседни братски страни през 2014 г. взема надмощие и стига до своята най-гореща точка на напрежение. Това е мигът, в който Ирина прави своя избор.

"И тогава дойде Майданът, който започна от първите часове за мен. Оттогава съм там всеки ден", споделя младата жена, чийто живот до онзи миг е бил изпълнен с ухание на рози и красота. На централния площад на Киев - Майдан Незалежности или просто Майданът, се случват множество кървави протести. Т. нар. Революция на достойнството се превръща в ярка отправна точка за бъдещия живот и на Ирина."

"Спомням си я с голяма болка и с голяма гордост. На Майдана се намерихме - съучастници, съмишленици, разбрахме, че струваме много в този живот, че можем да променим света към по-добро. Дори с цената на собствения си живот...", споделя тя.

По онова време Ирина все още практикува професията си на учител. Макар да няма военен опит, тя не изпитва нито секунда колебание. Решението е взето – тя се включва като доброволка в батальона "Сич".

"Край мен имаше истински взривове. Стигнах до абсолютното осъзнаване, че това е истинска война. И че във всеки един момент мога да загубя живота или здравето си, мога да не видя близките си вече. Чух няколко пъти по мой адрес въпроса: „Може би да се върнем в базата“ Отговорих, че не обмислям да се връщам".

Тогава Ирина воюва за първи път. "Около нас тичаха мишки. Но това спря да ме притеснява, защото бяхме изтощени. Мазилката падаше върху нас, докато си почивахме, но изобщо нямахме сили да реагираме“, описва обстановката край себе си Ирина. Оказва се обаче, че момчетата от батальона на Ирина не забравят, че освен войник, тя е и преди всичко жена. "Момчетата често ми подаряваха цветя – всички знаеха, че обичам цветя. Или ми носеха горски плодове. Но във войната си преди всичко войник. Това е всичко. Служиш като войник!".

След войната Ирина се връща към професията си на учител. След военния си живот обаче тя сакаш изпитвала най-голяма нужда от творчество и красота. Тогава именно тя започва да се прави бижута от цветя. Създава брошки с рози, пръстени с незабравки и обици от момини сълзи.



"Сълзите още капят от очите на Украйна" – отбелязва Ирина в интервюто си пред сайта.

Всъщност Ирина е героиня на книгата "Момичетата режат коси", която печели наградата "Шевченко".



Когато през февруари тази година се извършва руската инвазия в Украйна, Ирина отново се включва в редиците на доброволците. И отново заменя цветето с автомат. Изборът, който тя обаче прави този път, е фатален. Намира гибелта си във войната. Издъхва заедно със своя съпруг.

Четете още: Храбра украинка заряза бизнеса си за $1 милиард и хвана Калашников (снимки)