Мина още един Велик ден. Не, не е грешка. Велик ден, защото в него си спомняме кои сме, какво сме направили, какво искаме да направим и защо си струва да бъдем по-добри.

За православните християни Възкресение Христово е най-великият и най-почитаният от всички християнски празници, донесъл светлината на Спасението. На този ден се отбелязва възкресението на Иисус Христос - Божият Син, който със смъртта си изкупил греховете на човечеството, а с възкресението си дал надежда за живот след смъртта. Затова е наречен и Великден. Отбелязва се в продължение на три поредни дни.

„Същността на този празник е в обещанието, че човеците отново ще могат да се върнат в рая, откъдето са изгонени” - казва протойерей Василий Сарян, предстоятел на столичния храм “Св. Преображение Господне”, за БНР.

Повечето от нас приемат празника като ден на светлината, която прогонва тъмните облаци в душите ни. И ни прави по-добри. И тук идва ред на въпроса - трябва ли всъщност да имаме определени дни, в които да бъдем добри? Не може ли да бъдем добри всеки ден? Не може ли да помагаме, да подаваме ръка, да споделяме, да даваме всеки ден?

Не е ли в това идеята на човешкия път?

Преди дни певецът Миро разказа, че в дните преди празника в църквата ще осигури обяд на хората, които нямат възможност да си купят такъв. И тогава водещият Сашо Кадиев зададе един важен въпрос - не може ли църквата да осигурява топъл обяд всеки ден, не само в седмицата преди празник. Обяд ще има, докато има дарители, отговори Миро. Така е. Доброто зависи от нас. От всеки един от нас.

Четох една арабска мъдрост, която гласеше нещо такова - не си купувай скъпа чанта, която да стои празна, купи си по-евтина, но нека в нея да има пари. Аз бих го казала така - не пълнете хладилниците си храна, която ще изхвърлите след празниците. Купете толкова, колкото ще изядете, а останалото занесете в някой дом за възрастни хора, защитено жилище, семеен център за деца без родители. Радостта, която ще прочетете в очите на хората, които живеят там, е по-силна от всяка запалена в храма свещ. А благодарността няма цена. Ще ви зареди с положителни емоции за месеци напред.

Защото сме хора. И защото един от нас е умрял на кръста, за да възкръснем ние - по-добри, по-светли, по-мъдри.

Животът е сложно нещо. Днес си горе, утре си долу. Но си струва да бъдеш добър днес, когато си горе, защото утре, когато си долу, някой ще подаде ръка на теб. Бъдете хора. Бъдете добри. Животът е преди всичко и най-вече любов.