Защо девет от десет мъже мислят, че чуждата жена е по-сладка, или каква е поуката от една притча

Притчите са тези, които понякога ни помагат да се справим с трудните моменти в живота си. Тези, които ни дават сила и ни карат да се чувстваме вдъхновени. За да продължим напред или за да променим нещо в живота си.

Има притчи, които ни учат на сила. Такива, които ни зареждат с любов. И такива, които ни карат да осъзнаем, че днешният ден е най-важният, а това, което имаме, е най-доброто. За нас самите.

Но да се върнем към притчата. Тя разказва как в древни времена Господ изваял от глина десет Адамовци. На всеки един от тях отредил различни задължения. Един обработвал земята, друг пасял овце, трети ловял риба… Всички имали своите отговорности, свързани с ежедневието. Но минало време и те се явили пред Създателя с един проблем...

"Всичко си имаме и пак нещо не достига. Скучно ни е", казали мъжете.

Тогава Господ помислил, пък им дал тесто и казал: "Нека всеки извае по свой образ жена, на кой каквато му харесва - закръглена, слаба, висока, умна, весела.. Аз ще вдъхна живот на вашите творения. Те ще бъдат вашата утеха и опора. С тях никога няма да ви бъде скучно".

А след това изнесъл поднос със захарчета и казал: "Тук има десет бучки. Нека всеки вземе по една и я даде на жената, за да бъде животът с нея по-сладък."

Всеки един от мъжете взел бучката захар и отишъл при своята жена. След време Господ се върнал, видях нещо и се разгневил.



"Сред вас има измамник. На подноса имаше единадесет късчета захар. Кой взе две?" Всички мъже мълчали. Тогава Господ взел събрал жените при себе си, а после ги върнал при мъжете - но разменени.

Оттогава девет от десет мъже мислят, че чуждата жена е по-сладка, защото е изяла допълнителното парченце захар. И само един от десет мъже знае, че всички жени са еднакви, защото допълнителното парченце захар е изял самият той! Неговият живот всъщност е най-щастлив, защото цени това, което има и не се заглежда по чуждо!