Честит имен ден, Юлия!

На 16 юли и 21 декември празнуват всички с имена Юлия, Юлиан и производни. На 16 юли Българската православна църква почита паметта на св. мъченица Юлия девица. Денят на мъченица Юлия се свързва и с името на император Гай Юлий Цезар (101 - 44 г. пр.н.е.). Създаденият в негова чест месец юли от Юлианския календар в етимологичен аспект произхожда от латинското "юлиус", което означава "къдрокос, с буйна къдрава коса". Името Юлия е женски еквивалент на Юлий.

Легендата разказва...

Юлия е родена в Картаген през през ІV век и произхожда от знатно християнско семейство. Когато персийците покорили града, те отвлекли много хора. Невръстната Юлия, която била ревностна защитничка на новата вяра, също попаднала между пленниците. Купил я търговец от Сирия и той дълго време се опитвал да я откаже от вярата , но Юлия не се отрекла от Христос.

Придружавайки господаря си, св. Юлия попаднала на остров Корсика по време на езически празненства. Девойката категорично отказала да участва в техните ритуали, затова била подложена на жестоки изтезания.

След като се убедили, че Юлия няма да се откаже от християнската вяра, мъчителите решили да я убият по начина, по който юдеите постъпили с Христос. Направили кръст и на него разпнали мъченицата. На кръста Юлия предала душата си.

Според православния икон св. Юлия се изобразява винаги с малък кръст в дясната ръка.

Традиции и обичаи

Денят на св. Юлия съвпада с втория ден от трите дни на Горещниците, посветени на християнските светци Юлия, Марина и Емилиян. Знае се, че каквото и да се изработи в тези дни, ще изгори. Не се ходи пеш. Жените не се захващат с никакви ръкоделия. Затова на този ден народът ни празнува и в чест на огнената слънчева стихия.

На 21 декември пък Православната църква отдава почит на Св. Юлиания. Тя била дъщеря на знатни и богати родители езичници, които живеели във Витиния (Мала Азия) в края на ІІІ век. Още малка тя била сгодена за момък, на име Елевсий, също от знатен род и езичник. Като пораснала, тя била пленена от философията на християнството, което прокламирало вярата в един Бог. Тя се уплашила да свърже съдбата си с идолопоклонник и когато дошло време да се омъжи, заявила на Елевсия, че ако той не повярва в Христа, комуто тя служи, да си търси друга годеница.

Като съобщил за това на родителите на Юлиания, Елевсий заедно с тях я убеждавал да се отрече от вярата в разпнатия Христос, но никакви молби, нито убеждения не били в състояние да склонят младата християнка да отстъпи от вярата си. Разгневен от непонятната упоритост на Юлиания, баща ѝ се отнесъл към нея със зверска жестокост. Безпощадно я бил и най-после пребита, я дал да я съди Елевсий, който в това време бил управител. Зарадвал се той отначало на възможността да отмъсти на отхвърлилата го годеница, но като наблюдавал необикновената ѝ красота, Елевсий отново започнал да я моли да се свърже с него, като обещавал да не я принуждава да се покланя на езическите богове.

Нито молби, нито най-безчовечни изтезания не успели да победят неотстъпчивата Юлиания. Подложили я на неистови мъчения, но сърцето на мъченицата горяло от пламенна молитва и тя с неземна утеха превъзмогвала телесната болка. На другия ден отново взели да мъчат Юлиания, но, подкрепяна от истинска божествена сила, тя и в огъня оставала невредима.

Поразен от свръхестествената сила, с която мъченицата понасяла изпитанията, превишаващи човешките сили, народът славел Бога на Юлиания, Който прави чудеса, и въодушевен от възторг, изповядал Христа, едничкия истински Бог.

По време на страданията на Юлиания повярвали около 630 души. Всички те били посечени с меч, като приели така Кръщение чрез своята кръв. Юлиания била обезглавена. Това станало към 290 г. Тялото ѝ било погребано от християните, и над гроба ѝ била построена църква.

Честито на имениците!