Автор
Woman.bg

Руанда – държавата, където жените са господари

Има едно кътче на Земята, сякаш откъснато от света, което ще ви изненада със своите загадъчни обитатели. Намира се в Руанда - най-гъсто населената държава в Африка, разположена в централната част на континента. Страна, изключително богата на природни ресурси (като злато, метан и калаена руда).

Само на час път от столицата на Руанда – Кигали, живее едно малко и загадъчно общество, съставено изцяло от... жени. Или по-точно от жени, които работят в него. То се намира в плодородна долина и може да се похвали както с изключително развитото си земеделие и животновъдство, така и с архитектурната си стойност. Известен още под името "Женски център за развитие", той е притегателна точка за жените от града.

View post on Instagram
 

"Женският център за развитие" е проектиран с помощта на хуманитарната организация Woman for Woman International, която дава шанс на жени, преживели тегобите от мрачните години на Руанда, да възстановят живота си. Организацията цели привличане на спонсори и партньори, които да допринесат за благотворителната мисия на центъра. И успява! Днес той осигурява достъп до образование и гаранция за щастливо бъдеще за около 300 жени годишно, които още не могат да се отърсят от ужасите на една жестока война от близкото минало на страната си.

Съставна част от успеха на начинанието е земеделието и животновъдството. Жените в селището имат възможност да произвеждат и продават свои собствени продукти. Чрез уменията, които дамите получават в центъра, те са готови да приложат опита си извън неговите предели, като по този начин спомогнат за развитието на своята страна. Давайки работа на жените, Центърът се бори за развитие на икономиката, подобряване на инфраструктурата, възстановяване на културното наследство на Африка и проблемите с бедността и глада в Руанда.

Как една страна успява да се възроди от руините на кървавото си минало...

През годините икономиката на Руанда страда от липса на закони за собствеността върху земите и хаотичната разпределетилена система в земеделието. Това е и повод за избухването на гражданското недоволство в страната и до раждането на най-зловещата страница от историята на Руанда.

През 1994 г. две племена водят гражданска война, а единственото, което ООН прави, е изпращането на десетина белгийски войници, които да пазят президента. Така и не успяват да го опазят. Джувенал Хабиаримана загива, след като самолетът му е взривен над летището в столицата Кигали. Войната между двете екстремистки бойни групи се разпалва още повече. Резултатът от кървавата междуособица е потресаващ – близо 1 милион души са избити в рамките само на 100 дни.

В днешно време Руанда е неузнаваема! С времето тя отбелязва огромен скок в секторите „образование“ и „достъп до енергия“. И не само това. През 2008 г. е първата, забранила найлоновите торбички. Всеки турист, стъпил на нейна земя, остава запленен от чистотата край себе си. Осветлението е навсякъде, а дръвчета и зелени площи изпълват почти всяко ъгълче, към което се обърнеш. Не можеш да повярваш, че си в Африка. Престъпността тук е сведена до минимум.

На какво се дължи тази градивна промяна...

В Руанда се случва нещо, което трудно бихме открили в друга страна на Африка. Тук на почит са жените. Иситната е, че през годините много мъже загиват във войната, което налага вдовици и осиротели деца да запретнат ръкави и със собствени усилия да съградят наново погиналата си държава.

Една прочута руандийска поговорка гласи, че лошият късмет връхлита онзи дом, в който мъжът оставя жена му да има последната дума. Днес обаче Руанда няма нищо общо с патриархалния период от миналото си, нито пък със закостенелите си традиции и закони, забраняващи на жените да притежават земя, крави, къщи и дори обикновена банкова сметка, да изказват мнението си и да говорят открито по различни въпроси.

За 15 години африканската държава преминава от поговорките към световните рекорди, от норми на женско потисничество към закони, които налагат 30-процентно представителство на руандийките във всяка една държавна институция - от министерствата до университетите, от съдилищата до болничните заведения.

Питате се - как една страна с 2 млн. бежанци, 300 хил. сираци и с поне половин млн. изнасилени и травмирани жени успя да се възроди от пепелта, да забрави ужаса на геноцида, който беляза всяко руандийско семейство и да превърне бедността в лош спомен?

Отговорът е простичък - тази изстрадала нация отново се изправи на краката си, за да докаже на света, че макар и погребана под развалините на разрухата, тя притежават силен и борбен дух.

Днес Руанда е страната с единствения парламент в света, в който жените имат мнозинство. Негов председател е Роуз Мукантабана. Когато говори пред чуждестранни журналисти за ролята на жените в тази изстрадала африканска страна, тя си служи с френски - езика на бившите белгийски колонизатори на Руанда, примесен с думи от езика от групата банту - киняруанда, говорен в Руанда, Уганда, Демократична република Конго и Танзания.

View post on Instagram
 


"В културата на Руанда подчинението на жените на мъжете винаги е имало свещен характер, разказва председателката на парламента, после се усмихва, защото сега в Руанда ситуацията е коренно различна.

На последните избори руандийските жени спечелиха 45 от общо 80-те места в парламента. Но те властват не само там.

Министерствата на икономиката, на външните работи и на инфраструктурата също са командвани от жени. Дами са начело на Върховния съд и на Агенцията по приходите. Дори и руандийската национална полиция е в ръцете на жена.

Невъзможното се превърна в реалност.
Геноцидът направи тези жени по-силни от всякога, промени начинът им на мислене, даде им волята и куража да поемат по пътя на своето жадувано щастие. И да го направят сами. Те се пребориха за правата си. Много мъже застанаха на тяхна страна! Нужна беше политическа воля и желанието с тази политическа воля да се направи нещо полезно. И руандийките успяха!

Четете още: Непокорните и борбени жени на Кюрдистан