Автор
Цвета Герчева

С любовта и с агнешкото има едно правило: Винаги на бавен огън

Навремето баба ми казваше, че с любовта трябва да се постъпва като с агнешкото. Разбира се, най-важна е рецептата. Обаче си има правила, които трябва да се спазват задължително.

"На първо място, моето момиче - ще го правиш на много бавен огън. Хубавите неща искат време. Вие сега сте се научили младите всичко да става за 30 минути. А то не може така. Истинският вкус идва с времето. И с любовта е така. Ако искаш да стане една връзка здрава, да е силна и да сте сплотени с мъжа ти - дай му 10, 15 години да те опознае що за човек си. Пък после го решавайте живота. А не като сега - 5 дни гаджета, 3 години женени и край. Вече не се обичаме. Как за толкова малко време го разбирате това, не знам. На мен ми трябваха 20, че да се влюбя истински в дядо ти."

Вярно е, баба ми живя почти до 100 години и все повтаряше, че когато на човек му е най-тъжно, трябва да сяда и да си пее някоя любима песен. В дните преди Великден винаги се сещам за нея, за нейните песни и за големите уроци в живота, които ми даде.

В кухнята ѝ винаги ухаеше божествено и имаше няколко задължителни неща, които можеха да се видят по лавиците - чугунен тиган с двойно дъно, бурканчета с мента, мащерка и босилек и пакетче хубаво краве масло. От нея знам, че добрата храна иска добро масло. И търпение.

И понеже все по-рядко имам време да се отдам на готвене, а сега предстоят няколко почивни дни, днес предприемам една истинска експедиция в търсене на вкусната храна. Ще ви разкажа за нея, не за да се хваля каква добра кулинарка съм. Правя го само, за да ви мотивирам да излезете на пазар, да прекарате един следобед в кухнята, да приготвите нещо наистина вкусно и да усетите онзи тънък гъдел, който преминава през женското его, секунди след като всяка от нас извади тавата от фурната и из къщата се разнесе изданическият аромат, който винаги ни нашепва "Ти си най-добрата домакиня на света!"

А ако се чудите как съм планирала да прекарам дните около този Великден - ще ви издам! Смятам да сготвя поне няколко вкусотии, сред които една супер вкусна шоколадова торта с маслен крем и череши (виж рецептата тук), и няколко отлично сервирани порции агнешко с билки, каперси и лимоново-маслен сос (тайните съставки - вижте тук).

Винаги когато избирам продукти за готвене, спазвам едно много важно правило - зеленчуците купувам от пазара, за да съм сигурна че са максимално свежи, а хлябът - от малки пекарни, за да е пресен и приготвен с любов.

Днес минавам през пазара в София, за да взема малко зарзават за салата и няколко току-що изпечени питки от любимата ми малка пекарна. Избирам и малко агнешко (обжавам го по това време на годината, защото е наистина много крехко) и се оптравям към моя храм на удоволсттвията - малката стара кухня, в която все по-рядко имам време да пребивавам.

Винаги, когато готвя, си спомням думита на баба ми, че на една храна не ѝ ли сложиш добро масло, целият вкус отива на кино. През последните години залагам на Lurpak, защото е наистина чисто масло, произвежда се само от натурални съставки и свежо, непастьоризирано мляко. Повярвйате ми - още с първата хапка мога да позная дали едно масло ми носи усещането за мляко и свежест, или не.

Lurpak се прави от мляко, добивано от малки семейни ферми в Дания, а маслото за мазане на Lurpak е просто страхотен продукт, защото в него се добавя мъничко рапично олио и това позволява то да бъде меко и пухкаво, даже и веднага след като се извади от хладилника. Lurpak има и разновидност с щипка сол - страшен фен съм на това масло, защото идеално се съчетава с пресни билки и подправки като див лук и магданоз, а аз обичам всички ароматни мерудии.

Докато приготвям агнешкото за печене, вадя маслото (купих си последния път от Фантастико - има промопакет и с пакетчето масло получаваш и две кутийки за мазане - вземете си да ги пробвате), слагам няколко бучки и поръсвам с малко бял пипер, който си донесох от Йордания. Освен Петра и приказната пустиня Вади Рум, Йордания ме изуми и с приказните си подправки. А белият пипер е просто страхотен - едновременно леко пикантен и много, много ароматен.

Има ли смисъл да казвам, че агнешкото стана уникално? Тайната е в това, че никога не влизам да готвя в кухнята, без да си взема за компания чаша добро вино. И в мислите ми винаги звучат думите на баба, че са ѝ трябвали цели 20 години, за да се влюби в дядо ми.

Днес може и да сме се научили да живеем бързо, но не бива да забравяме, че с агнешкото е като с любовта - трябва да му дадеш време. И бучка страхотно Lurpak. А дългият уикенд изисква бавно печено. Въпросът е да вземете решение ще си дадете ли достатъчно време да се влюбите в храната, или не?

(в материала има продуктово позициониране)