Д-р Аспарух Илиев, завеждащ лаборатория по инфекции към университета в Берн, споделя ценна информация в своя профил във Фейсбук относно видовете ваксини срещу коронавирус. В поредица от няколко постове той говори на разбираем език за достиженията в науката срещу ковид-19.

Една от последните му публикации разкрива какъв е съставът на настоящите ваксини, какви са предпочитанията на самия д-р Илиев и какъв имунитет се очаква всяка от тях да достигне.

"Ваксините - кои, защо, как? Принципът на ваксините - имунната система се научава да спира чужди (или някои собствени) обекти и да реагира по-бързо при повторно "нападение". Но вместо да го преболедува (например Ковид вирус), ние й помагаме с малки частички от него. Те са безопасни, но са достатъчни да я научим, сякаш сме го преболедували. Имунната система ни пази по два начина от вируси - хуморално (най-често с антитела плуващи в кръвта) и клетъчно (имунни клетки, унищожаващи директно заразени наши собствени клетки и евентуално вируси). При Ковид и двата механизма - хуморален и клетъчен, изглеждат важни.

Класическата ваксина е с предварително синтезиран белтък, който се инжектира. Произвежда се по-бавно, не всеки белтък е лесен за изкуствен синтез, стимулира основно хуморалния имунитет (създаването на антитела), т.е. може да имат по-слаба ефективност. Производители за Ковид - Новавакс, Санофи, Глаксо (GSK). Бавното производство е свързано с по-късно пускане на пазара.

РНК ваксини - нов метод, в който не се синтезира белтък, а неговият предшественик - матрична РНК. Тази РНК бива погълната от клетки в тялото, които произвеждат белтъка. Тъй като белтъкът се "показва" на имунната клетка на повърхността на клетката, се стимулира не само хуморалния, но и клетъчния имунитет. Това прави ваксината по-ефективна (на теория) от белтъчната. РНК обаче е много нестабилна, затова и Файзър изискват да е замразена при -70 градуса. Американската фирма Модерна модифицира РНК така, че да издържа по-дълго време при по-ниски температури. РНК обаче се разгражда бързо в тялото, така че ефектът е само за кратко време, който е достатъчен за създаване на имунитет. Матричната РНК в този си вид не може да "запише" нищо върху ДНК - трайната генетична информация. Това е като ксерокопие на книга в библиотека - копието никога не се взима обратно и не се слага в оригиналната книга. Никой не променя и не влияе на генетичната информация с тази ваксина, клетките ни унищожават бързо РНК, за да позволят гъвкавост и синтез на нова РНК.

Аденовирусни ваксини - руската Спутник и АстраЗенека. Тук информацията за белтъка е в един ДНК фрагмент, който е взет назаем от аденовирусите (но не е цял вирус). ДНК бива поета от клетките, които копиран от нея РНК, а от нея се получава белтъкът. Подобно на чистите РНК ваксини стимулират и клетъчния, и хуморалния имунитет. Недостатък - ДНК е много по-трайна от РНК и не знаем колко време остава в тялото активна. Плюс - ползвани са като ваксини във ветеринарната медицина и проблеми не са наблюдавани.
Моите предпочитания за ваксина са РНК>белтък>ДНК.

Клиничните проучвания с ваксината на Файзър и разрешението от Английската Агенция по Лекарствата след обзор на данни от 40 000 души (половината с ваксина, половината с плацебо (празна ваксина)), ваксинирани преди повече от 6 месеца не показват нито един сериозен страничен ефект. Наблюдавани са следните преходни (1-2 дни) странични ефекти:

- главоболие - 1/5 от пациентите
- температура и по-рядко втрисане - 1/10
- виене на свят (много рядко)
- гадене (много рядко)
- болка и зачервяване на мястото на инжекция (1/5 от пациентите)

Засега единствена контраиндикация (поради липса на достатъчно данни) е приложение при бременни жени.

Европейската Медицинска Агенция преглежда данните и ще направи препоръка за приложение, ограничения, като непрекъснато ще се проследяват странични ефекти, които всеки може да изпрати, заедно с медицински документи. При данни за проблем, ваксината може веднага да бъде спряна."

През ноември в свое интервю за БНТ д-р Илиев разкри, че за първи път в съществуването на глобалния свят има истинско сътрудничество между повечето играчи на пазара. Всяка от тези фирми е наясно, че сама не може да задоволи целия пазар - става дума за 7 млрд. души, които ще трябва да бъдат ваксинирани веднъж-два пъти годишно, което не е по силите на отделна фирма.

Той допълни, че няма колективен имунитет, при коронавирусите понятието стаден имунитет е невъзможно. Такъв ще изградим, когато над 70% от населението бъде ваксинирано.