Страхът потиска нашата воля. Тревожейки се от нещо, ние се подчиняваме на страха, започваме да живеем под неговото иго, ставаме му роби. Затова първото нещо, което трябва да направите, за да се отървете от този омагьосан кръг, е да осъзнаете, че страхът е част от вас, но не най-голямата и със сигурност - не най-важната.
Вие сте господар на живота си. Именно от тази позиция си струва да започнете да работите върху страхове си. Самостоятелно или с помощта на специалист, когато сте усвоили различни техники, специално предназначени за тази цел.
Страхът е базисна човешка емоция, която възниква от чувството за опасност, което всъщност е плод на въображението ни. Тук се крие уловката: как да различим реалното от нереалното? Съгласете се, ако човек се страхува, тогава в съзнанието му причината за страха е напълно реално нещо. Дори това да е атака на извънземни.
Какво можем да кажем за страха да останеш без прехрана, да загубиш близки или да бъдеш сполетян от нелечима болест... Да, да бъдеш бомбардиран е може би по-опасно, отколкото да бъдеш в асансьор. Но ако човек се страхува (в крайна сметка някои хора не се плашат дори под свистенето на куршуми!), тогава мислите и усещанията, които възникват в този случай, са едни и същи.
Защо ни е нужен страхът?
Страхът е защитен механизъм, който помага на човек да оцелява. Основната функция на страха е да предупреждава човек за наближаваща опасност, за да може да се мобилизира и да предприеме определени действия според принципа „бий се или бягай!" С други думи, страхът помага на човек да оцелее.
На физиологично ниво механизмът на страха е следният: тялото освобождава хормона на стреса, невротрансмитера адреналин. В резултат на това мускулният тонус на човек се повишава, кръвното налягане се повишава и сърдечният ритъм се ускорява.
Проблемът възниква, когато страхът започне да се намесва в живота ни, да парализира волята ни и да се трансформира в различни видове тревожни разстройства (включително генерализирани, тревожно-депресивни, панически) и фобии (страхове, свързани с конкретни ситуации и обстоятелства). Според психолозите, днес около една трета от населението на света (от 15 до 40 процента) страда от тревожни разстройства.
Симптоми на тревожно разстройство
Психологически признаци: натрапчиви мисли за възможни проблеми и неуспехи; ниско самочувствие; промени в настроението; постоянни конфликти; безпокойство, нервност, раздразнителност; намалена способност за концентрация; намалена социална активност, самоизолация.
Физиологични признаци: ускорен пулс; повишено изпотяване; двигателно напрежение; проблеми с дишането (усещане за недостиг на въздух); храносмилателни разстройства (включително гадене, повръщане, диария); сърдечни заболявания; болка в различни части на тялото; нарушения на съня. Не само психически, но и физиологични фактори могат да причинят тревожно разстройство.
Тревожните разстройства могат да имат както биологични, така и психологически, социални причини. Преди да започнат лечението, специалистите, като правило първо проверяват функцията на щитовидната жлеза, изключват патологиите на сърдечно-съдовата и ендокринната система. И едва след това се пристъпва към анализ на психологическия портрет на личността и на начина му на живот.
Тук са такива фактори като: претоварен работен график (бърнаут); самота; конфликтни отношения в семейството; не напълно отработена психологическа травма от детството; болест и смърт на близки. Тревожните разстройства могат да бъдат диагностицирани заедно с психиатрични разстройства като шизофрения, параноя, биполярно разстройство и пристрастяване към алкохол или наркотици.
Защо тревожните разстройства са опасни?
Постоянният страх не е само психологически дискомфорт. Без изключение страдат всички сфери от живота на човека: социални връзки, личен живот, работа и здраве. Фокусирайки се върху своя опит, изоставяйки потенциално травматични ситуации, човек престава да живее пълноценен живот, губи приятели, често изпитва финансови затруднения.
Възможни отрицателни последици за тялото са: психосоматични заболявания (алергии, астма); сърдечно-съдови заболявания (повишен риск от инфаркти и инсулти); заболявания на храносмилателната система (язва, гастрит); затлъстяване, булимия; чувствителност към вируси и различни инфекции; сексуална дисфункция (нарушения на цикъла и аноргазмия при жените, импотентност при мъжете). Аноргазмията е липсата на оргазъм при достатъчна сексуална стимулация.
Как да се избавим от паническия страх?
За да се отървете от страха или безпокойството, по-добре е да се консултирате със специалист. Решението за избора на методи за лечение на тревожно разстройство винаги се взема от специалист. Само той може да реши дали психотерапията ще е достатъчна, или са необходими допълнителни лекарства.
Психотерапията включва на първо място използването на методи на когнитивно-поведенческа и психодинамична терапия, както и специални техники и упражнения. След като ги усвои, пациентът може самостоятелно да регулира състоянието си. Лекарствата могат да включват хапчета за сън, успокоителни, лекарства за остри симптоми, свързани с тревожни разстройства и антидепресанти. В допълнение към психотерапията и медикаментозното лечение, при тревожни разстройства се използва и физиотерапия (електросън, хидротерапия и рефлексотерапия).
Как да се справите с безпокойството сами?
Границата между естествената, нормалната тревожност и тревожното разстройство понякога е трудно разграничима, а самолечението на последното заплашва да влоши състоянието. Затова не се препоръчва да се самолекувате. Съветите на психолозите по-долу, са подходящи само в случаите, когато страхът все още не е станал неразделна част от живота ви. Препоръчаните упражнения могат да се използват и като допълнение към терапията, провеждана от специалистите.
Физически упражнения: дихателни практики (диафрагмено дишане), мускулна релаксация, йога. Работа с мислите и чувствата.
1. Писмен анализ на вашите страхове: какво може да стане, какво мога да направя веднага, за да предотвратя това? Какво ще направя, ако все пак възникне нежелано събитие?
2. Замяна на негативните мисли с позитивни (работа върху коригиране на самооценката, рационализиране на страховете).
3. Водене на дневник, записване на вашите мисли и емоции (със задължително датиране), което ви позволява да идентифицирате връзката между протичащите събития и възникващите емоции.
4. Превключване на вниманието (докоснете студено, мокро, включете музика, пребройте чашите, излезте навън и т.н.).
5. Изговаряне на всичко, което ви тревожи (на любим човек, животно, просто сам). Не пропускайте да слушате! Основното, което трябва да имате предвид, е, че можете и трябва да работите със страховете си. Така че, ако видите, че страхът заема все повече и повече място в живота ви, не му се поддавайте, а намерете смелостта да признаете проблема и да започнете да го решавате.
Четете още: Как да проверите сами състоянието на щитовидната си жлеза