На днешната дата – 28 февруари, се навършват 117 години от рождението на един от най-вдъхновяващите и любими на българския читател творци на словото – Емилиян Станев. Авторът на безценни и именити български произведения се ражда през 1907 г. в гр. Търново, а години по-късно вече изявеният писател - Никола Стоянов Станев, избира името Емилиян Станев за свой литературен псевдоним.
Детството си прекарва основно в градовете Търново и Елена. Често придружава баща си на лов из Еленския балкан, което неминуемо ражда у него чувството на любов и възхита към природата. Чувство, което по-късно ще намери израз в още първите му творчески изяви.
В София изучава живопис, но призванието му не е четката, а перото...
Сред най-значителните произведения, с които Емилиян Станев остава златното си име в съкровищницата на българската литература, са анималистичните му разкази, сред които „Вълчи нощи“, „Дива птица“, „В тиха вечер“, повестта „Крадецът на праскови” (1948), романите „Иван Кондарев” (1958-1964), „Легенда за Сибин, преславският княз” (1968), „Антихрист” (1970), „Търновската царица” (1974) и др.
Природата, любовта и човекът са част от темите, които вълнуват автора; в които откриваме отговори на екзистенциалните въпроси за величието и смисъла на живота, за силата и красотата на човешките чувства, за любовта и състраданието.
В чест на големия писател ви поднасяме шепа от неговите съкровени мисли и житейски послания, пулсиращи завинаги от страниците на неговите произведения:
"Понякога постигам в себе си „тихо щастие“, като се заглеждам в птиците, цветята и въобще в природата, и ми се струва, че навлизам в един чудесен свят, някаква еманация на зримата реалност, в която е скрит смисълът на света и на човека."
"Не отнемайте на човека представата за прекрасното, защото е по-потребна от хляба, тъй като пази в себе си извора на надеждите и без нея сме скотоподобни от алчност и земни блага."
"Човек обича, затова търпи. Който нищо не обича, нищо не търпи…"
"Съветвам те да не се шегуваш с две неща – с хубава жена и с хубава книга! Хубавата жена ще те накара да се влюбиш, хубавата книга – да се срамуваш."
"Всяко живо същество на този свят, и най-малкото, си има ъгълче, в което е непобедимо."
"Тоя поглед я изплаши. Никой не беше я поглеждал така всеотдайно, така пламенно, с такъв предан и жадуващ поглед, в който нямаше никакво смущение и никаква прикритост. Стори ѝ се, че го опозна в един миг и видя цялата му душа. И тя съзна, че отговаря на тоя поглед без да иска, с цялото си същество, по един необясним начин, сякаш внезапният, издиг на чувствата беше я понесъл като морска вълна."
"Не може да се нарече детска книга тая, която детето като чете без да се усмихне нито веднъж, без да тръпне от възторг и удивление по лицето му."
"Ако се опитате да видите света чрез онези понятия и представи, които науката ви дава днес, светът би изглеждал не само необозрим, но и безсмислен… Щастието се състои в това – да побеждаваш злото в себе си. Въпросът е само навреме да го сториш."
"Не може да се командва изкуството, то никога не служи на пошли цели или на държавна политика – тогава не е истинско изкуство, тогава се изражда и гине."
"Издават книги за съпротивата, пишат в тях за „геройски убийства”, а забравят, че всяко убийство си е убийство и че в човека има морална съпротива."
"Писател, който не може да пише за любовта, не е никакъв писател. Видиш ли, че не може да пише за любовта, не го чети. Любовта принадлежи към вечните теми на изкуството... Любовта е преди всичко нужда. Тя е, тъй или иначе, най-хубавото у човека."
&w=3840&q=75)
