Миенето на косата, що се отнася до честотата му, е дискусионен въпрос в козметиката. Някои автори са за по-рядкото, други - за по-честото миене.

Напоследък се намеси и нов смущаващ фактор - свръхмиещите детергенти или тенсиди, които влизат в състава на сапуни и шампоани като активно миещи химични субстанции.

Те почистват много добре, но прекомерно обезмазняват, а понякога и „химически травматизират" слабите и нежни коси.

Обезмазняването при детергентните шампоани и сапуни достига до 70%. След измиването с тях косата става пухкава, мека, свръхчиста. Това й състояние я прави уязвима към околната среда и собствените й мастни жлези. Тя поема повече прах и нечистотии и повече секрет от жлезите, поради което замърсяването й става по-бързо. Това налага често миене.

Ако косата се мие с недетергентен сапун или шампоан, измиването й не е така пълно и тя не става бухнала и пухкава, но се замърсява по-бавно и се налага по-рядко да се мие.

Миенето с детергентни шампоани, каквито са почти всички в последно време, налага много продължително изплакване на косата след това.

На пазара се предлагат безброй имена шампоани, които се различават само по добавената активна съставка. Най-често тя е: билки, витамини, сяра, яйчен жълтък, лецитин, холестерин, хормони, биопродукти, лека­рствени съставки и пр.

Малко наивно е да се приеме, че за времето, което престояват върху главата, тези съставки могат да окажат определено активно въздействие. Още по-малко може да се говори за лечебни шампоани.