Затлъстяването се превръща във все по-масова тенденция, вече засягаща и най-малките. При неправилно хранене то може да се прояви дори при дете, ненавършило година. Ето за какво да внимавате.

При кърмене рискът от прехранване е много по-нисък, отколкото при хранене с адаптирано мляко, защото кърмачетата сами регулират количеството храна, което поемат. Затова, както всички знаем, е добре да кърмите поне до навършването на 6 месеца на детето. Ако детето е на изкуствено хранене, използвайте само адаптирани млека, спазвайте стриктно инструкцията за разреждане, не правете сместа по-гъста, отколкото е указано. Придържайте се към посоченото от педиатъра количество, пишат от dete.bg

С въвеждане на захранването не увеличавайте самоволно количеството на храната, не подслаждайте и не посолявайте. Особено неподходящо за деца до една година е увеличаването на обема на продуктите, съдържащи по-голямо количество въглехидрати, а също извара, месо (в пюрета). Такова натоварване с белтъчини може не само да увеличи теглото, но и да се отрази негативно на функциите на бъбреците.

Ако ви се струва, че детето ви е недохранено, водете си хранителен дневник – записвайте в него обема на храната и броя на храненията и след това обсъдете с педиатър. Много вероятно е опасенията ви да бъдат разсеяни.

Ако детето, въпреки рационалното хранене, тежи значително повече от връстниците си, значи се е проявила наследствеността. Според статистиката, ако от затлъстяване страда един от родителите, рискът от развитие на същото заболяване при детето достига 40%, ако със затлъстяване са и двамата родители, рискът е около и над 80%. Ако липсва затлъстяване в рода, вероятността то да се прояви при детето не надминава 8%.

Този вид затлъстяване се развива между 5-7-ата година и се задълбочава в периода на полово съзряване. Ако детето ви е в тази рискова група, трябва да предприемете профилактика против затлъстяването от ранна детска възраст: съчетайте рационалното хранене (след консултация със специалист) с адекватно на него физическо натоварване. Добре е детето да е под наблюдението на педиатър и диетолог, а понякога и ендокринолог.