И до ден днешен българите почитат традиционния празник на лозарите и виното – Трифон Зарезан. Той се отбелязва на 1 февруари по съвременния календар, но мнозина с радост го празнуват и на 14 февруари, според по-стария обичай.

Според народното поверие, колкото повече вино се изпие и пролее на празника, толкова по-голям ще е добивът през новия лозарски сезон.

“Земя на хубавото вино” наричали в древността Тракия. Тракийският бог на плодородието и виното Сабазий, по-известен като Дионис, е предшественик на християнския покровител на лозарите Св. Трифон. Затова в представите за Св. Трифон изследователите разпознават отгласа от древен мит. Той разказва, че тракийският цар Ликург веднъж изгонил веселата свита на Дионис. Но богът на виното си отмъстил като го подтикнал, в пристъп на безумие, да убие сина си, мислейки че зарязва лоза.

Не толкова драматично, но сходно предание се разказва за християнския светец Трифон. Той бил наказан да отреже с лозарския косер собствения си нос, защото се подиграл на Света Богородица. Затова има народно прозвище за светеца – Трифон Чипия.

Но независимо от това предание, Св. Трифон си остава на голяма почит. Вярва се, че с негова помощ и благословия лозята стават плодородни. Ето защо лозарите ритуално го търсят и призовават да дойде в техните лозя, когато се съберат на празника на Св. Трифон. Тогава те изричат заклинания да се роди толкова много грозде, че да отрупа и скрие от погледите светеца.

И без да се маят, се залавят да отрежат по няколко лозови пръчки. Така започват символично пролетната резитба на лозята. Затова наричат празника Трифон Зарезан.

Ритуалът има свои варианти в различните райони. На места зарязват ритуално само по три или пет корена по ъглите и в центъра на лозето. В други райони се гледа кой лозар ще успее да отреже най-много лозови пръчки и по това се съди кой е най-добрият стопанин.

Но навсякъде лозарите избират свой “цар” на лозята за започващия земеделски сезон. Вярва се, че неговите умения и благополучие ще се предадат и на всички останали лозари.

Затова в повечето случаи селяните избират най-посветения в тайните на лозарството или притежателя на най-големи и най-хубави лозя. За избрания цар се прави корона от отрязаните лозови пръчки. В някои села всички мъже се закичват с големи лозови венци. А другаде лозарите донасят цели снопове от отрязани лозови клонки и ги раздават на жителите на селото. Има обичай тези първи отрязани лозови пръчки и венци да се запазват в дома. Някъде окичват с тях домашната икона. Другаде ги пазят и ги ползват за лек в народната медицина.

След това ритуално начало на лозарската работа, вече може да започне по-веселата част от празника. Всеки от мъжете е донесъл бъклица с вино сред лозята. Но най-напред с вино се поливат зарязаните лозови корени. Това е още един магически ритуал за изобилна бъдеща реколта. След това вече мъжете могат и сами да се порадват на виното. Колкото повече вино се изпие и пролее на празника, толкова по-голям ще е добивът през новия лозарски сезон, според народното поверие. Така че през целия ден лозарите щедро се черпят с вино. Има дори обичай да къпят във вино своя новоизбран цар.

Започнал рано сутринта сред лозята, празникът се пренася после и в селото. Шествие на лозарите обхожда всички къщи. Навсякъде домакините излизат да ги посрещнат, да ги почерпят с вино и да получат благословия от царя на лозята. Когато завършат своята обиколка, лозарите се събират на празнична трапеза в дома на новия цар. В някои села обичаят е дори всеки от лозарите да приготвя празнична трапеза и да кани в своя дом останалите. И така празникът продължава чак до вечерта. Всички участват в това веселие, вдъхновено от виното.