За родина на смокинята се сочи Югозападна Мала Азия, но тя има промишлено значение в страните около Средиземно море и в други държави с по-мек климат.

България се смята като северна граница на разпространение на смокинята и вирее добре само в по-южните и топли райони.

В по-топлия и влажен климат на субтропика смокинята става дърво с големи размери, а в по-северните и по-хладни райони (какъвто е нашият) най-често представлява храст с няколко стъбла или образува издънкови туфи.

Смокиновите плодове се използуват в прясно и преработено състояние. Подходящи са и за сушене.

Химичен състав:

Богатият химичен състав обуславя високата хранителна стойност на смокиновите плодове. Те се ценят като диетично и лечебно средство за регулиране дейността на храносмилателната система и при сърдечносъдови заболявания.

Смокиновите листа се препоръчват при:

• диария,
• дизентерия,
• задух,
• кашлица,
• болки в стомаха и червата.
външно:
• за налагане на рани и язви на кожата,
• против пърхот (чисти и заздравява епидермиса),
• за гаргара - при зъбобол и възпалено гърло,
• за компреси при циреи,
• бюргер.

Начин на употреба:

Под форма на отвара - 1 супена лъжица нарязани листа се вари 1-2 мин. в 1 чаша вода и се оставя да престои 30 мин. Пие се 3 пъти на ден по 1 чаша.

Една супена лъжица от същата отвара, примесена с половин чаена лъжичка зехтин е много добро средство против нервни спазми.

Против пърхот се ползва същата отвара, като още в началото (преди да заври) към водата се добавя 1/2 чаена лъжичка морска сол и 1 супена лъжица винен оцет. Втрива се в корените на косата.