В своята първа и изключително успешна книга „Цветята на дъждовната гора” (ИК „Кръгозор”) Марго Бъруин ни пренесе в дъждовните гори на Мексико, в земя на шамани, на духове, на повелители на змиите, в търсене на девет редки и ценни растения. Сега с втория си дългоочакван роман - „Ухание на мрак”, Бъруин ни отвежда дълбоко в блатистите земи на Луизиана, в свят на предсказатели, гадатели на бъдещето и мощни отвари и аромати.

Разказва ни магическа, съблазнителна история за силата на уханията и за това какво се случва, когато загадъчен парфюм дари една млада жена с неустоимо очарование. Книгата, обвита в облак от опияняваща сетивност.

Хората са безсилни пред аромата. Не могат да се скрият от него, защото не могат да го видят, да го докоснат или уловят и задържат. Против волята им той прониква в мозъка им и докато се усетят, вече е много късно, те са влюбени в него или в човека, който го излъчва.

Аромат, който може да те връхлети като помитаща вълна - или да предизвика гигантска промяна в живота ти, или да те погуби. А най-често и двете.

Еванджелин израства, осъзнавайки изключителните ефекти на уханията. Баба й Луиз е талантлива aromata – майсторка в създаването на парфюми и аромати. Когато Ева навършва осемнайсет години, Луиз й оставя своя последен подарък – ухание, създадено специално за нея. Малката стъкленица е придружена с бележка, изписана с изящния почерк на Луиз: „Не махай кристалната запушалка, Еванджелин, освен ако не искаш всичко в живота ти да се промени”.

От мига, в който слага капчица от парфюма на шията си, тя става обект на неустоимо желание от страна на всички хора край нея. И особено на двама мъже...

Когато най-големият й дар се превръща и в непоносимо проклятие, Ева трябва да открие тайната на уханието си и посланието, което баба й, жената обичала я най-много на този свят, е искала да й предаде. Ухание на... кожа, жасмин, огън, червена кадифена роза и... още нещо.

Любов и обсебващи аромати, страст и магия в „Ухание на мрак” - вълнуващ роман, който ще съблазни всички сетива на читателите.

ИК "Кръгозор"; Цена: 12,00 лв.; превод: Паулина Мичева

За книгата:

„Елегантна и проникновена... Написана под формата на измислени спомени, това е история за първата любов, за обсебването, откриването на сексуалността и съзряването...” The Washington Post

„Вътрешният свят на Еванджелин, героинята в „Ухание на мрак”, е умело представен и изследван в новия роман на Марго Бъруин... Очарователно! Кой път ще избере Ева? Дали могъщото ухание ще бъде използвано за добро или за зло? Отговорите на тези въпроси ще откриете след интересни обрати и неочаквани решения, но няма да ви ги дам аз, защото ще бъде нечестно спрямо читателите, които сами трябва да проследят тази вълнуваща история.” Laura Schultz, New York Journal of Books

Откъс

"19

Стояхме известно време там, в подножието на странната конусовидна стая, докато накрая нямаше вече какво да правим, освен да отворим кутията.

Искаш ли аз да го направя? – попита ме Гейбриъл.

Поклатих глава. Каквото и да беше, каквото и да имаше вътре, знаех, че е между Луиз и мен.

Протегнах се и повдигнах капака - отместих го с пръсти, като се стараех тялото ми да е възможно най-далече. После обаче любопитството надделя и когато вдигнах напълно капака, и двамата с Гейбриъл пристъпихме напред и се втренчихме в изящния предмет вътре.

Беше малко стъклено шишенце във формата на сълза, рубиненочервено, пълно с алена течност. Тясната дупчица в горната част на сълзата беше запушена със стъклена тапа, тънка като косъм. До шишенцето имаше лист хартия, сгънат на две, с името ми – „Еванджелин”, изписано със силно наклонения почерк на Луиз.

Знаела е, че ще влезеш тук – прошепна ми Гейбриъл. – Знаела е, че ще нарушиш обещанието си.

Устата ми пресъхна. Облизах устните си и повдигнах листа с трепереща ръка. Когато разгънах бележката, кафяв паяк – космат и зловещ на вид – изпадна отвътре на масата. Дългите му крака се плъзнаха светкавично по дървото, той изприпка и изчезна от долната й страна. Не си падах по знамения и знаците на съдбата, но дори и аз знаех, че това не е на хубаво.

Отворих листа и прочетох написаното на глас.

Не махай кристалната запушалка, Еванджелин,

освен ако не искаш всичко в живота ти да се промени.

Наведох се над шишенцето и точно тогава си спомних нещо – много далечно, смътно, сякаш не беше дори спомен, а по-скоро сцена от миналото ми, осветена за частица от секундата от ярък сноп светлина. Да уловиш такова видение и да го осъзнаеш, бе трудно. Разсейваш се, в главата ти се появява друга мисъл и то е изчезнало завинаги.

С Луиз бяхме в спалнята й, преди много години – в годината, в когато си порязах главата, след като сънена се ударих във вратата.

На какво ухае кожата ти? – попита ме тя.

Повдигнах ръка до носа си и помирисах.

Дори най-великите парфюмеристи от южна Франция не могат да сътворят нещо подобно на това – каза тя. – Нито Ерме, нито Герлен, нито дори Шанел не могат да пресъздадат уханието на детството.

И после повдигна шишенцето и произнесе същите думи, които бяха написани в бележката. Не махай кристалната запушалка, Еванджелин, освен ако не искаш всичко в живота ти да се промени.

Обичах баба си и „Каменния гарван” и не виждах защо ще искам да променям нещо – изобщо, когато и да е - и през годините между тогава и днес бях забравила напълно за малкото шишенце, пълно със странната, променяща живота течност.

***

Вдигнах стъкленицата в ръка и се вгледах в рубиненочервения й цвят, толкова изпълнен с обещание за промяна, за това как Гейбриъл щеше да бъде мой, а не на Рейън, за живот с щастлив край. Знаех много добре, че приказките никога не се превръщат в реалност, че мъжете напускат жените, които ги обичат, посред нощ, че майките и дъщерите могат да бъдат разделени завинаги, но все още не бях загубила напълно надеждата и вярата си в чудеса, затова бавно, ужасно бавно издърпах тънката кристална запушалка, като я плъзгах внимателно нагоре по устието на бутилчицата.

Когато я извадих напълно, от стъкленицата се издигна светкавично бързо мъгла, която сякаш бе стояла в плен цяла вечност и само бе чакала мига на освобождението си. Виждах я във въздуха, потопих лицето си в сивата й влага и я вдишах в тялото си, първо през носа си, после я поех с цели гърди.

Мъглата имаше странен мирис, двойствен по природа. Ако трябваше да го определя, щях да кажа, че прилича на мрак, като огнена смърт, но и на светлина, като изгрев и свобода. Имах чувството, че мога да избера страната, на която исках да бъда. Сякаш парфюмът ме питаше: Еванджелин, ти мрак ли си или светлина?

Повдигнах запушалката до носа си. Силата на уханието ме накара да седна на леглото на мъртвата си баба. Директно от шишенцето пластовете на уханието бяха по-ясни, по-отличителни. Усещаха се индийският жасмин и червените кадифени рози. По-отдолу долових мириса, който не можех да сбъркам – на кожа, затоплена от бавно горящ огън.

Но в парфюма имаше и нещо друго, което не можех да определя. Вдишах много пъти, опитвайки се да го разбера, и макар да не успях, знаех без никакво съмнение, че именно това бе най-важната съставка в стъкленицата. Това бе уханието на мрак.

Сложих отново запушалката на мястото й – тя беше толкова тънка, както и устието на самото шише, че все едно вкарвах конец в ухото на игла – и върнах стъкленицата на лавицата."