Декември е един от най-топлите и мили месеци, които всички ние се опитваме да съсипем, мрънкайки, че рекламите само ни извиват ръцете. Всичко е реклама и маркетинг. Харчим пари за глупости и се оставяме на една фалшива и подсладена с лампички манипулация.

Не пуши, не яж месо, не пий, не яж сладко, не чети вестници, не гледай телевизия, не пий газирано... Тогава не купувай и продуктите от коледните реклами. Всъщност те са едно от малкото симпатични неща, които можеш да видиш в рекламния блок, докато вечеряш. Останалите кадри включват млади момичета, които често ходят до тоалетна, болен татко, който лежи вкъщи на дивана със зачервен нос, храчки в мивката, възрастни хора с неработещи кръстове, „Пребори настинката и грипа“ и т.н. И някъде между всички секрети и физически скърцания се появява малко светлина, нежна и тиха музика, щастливи деца, шейни и елени, ароматни кафета, че дори и така вредните газирани напитки добиват по-приятен лик.

Декември в известен смисъл е всичко, от което се нуждаем, без това да е клише. Греяно вино, мандарини, обич, картички, подаръци, уют, мечти, сняг, шалове, шапки, чайове, книги, кафета, камини, надежда... декември преди всичко обаче е бохем и затова е толкова специален. Кои бяха бохемите ли? Онези светли умове, чиито джобове не са пълни с пари, но обичат храната, виното, изкуството. Дават всичко. Тънат в удоволствия. Така, както те ги разбират...

Делничната програма често те кара да отказваш срещи на приятели, да чакаш някой любим човек да ти звънне, защото е в чужбина, да не можеш да отидеш на някое културно събитие и да се налага да четеш в градския транспорт, да слушаш музика в колата... В петък вечер, събота и неделя се опитваш да свършиш всичко – да гледаш филми, да четеш, да си починеш, да се видиш с приятели, да отидеш някъде сред природата, да посетиш и някой бар, да отидеш на театър, да се разходиш, да смениш лака за нокти, да почистиш апартамента и колата, да се посветиш на половинката, да изпиеш някакво немалко количество вино, придружено от немалко количество цигари и... да... невъзможно е, но някак се случва. Именно затова обаче обичаш края на седмицата. Все пак съществува миг на свобода. Само твои моменти. Е, това е декември. Декември е безкраен петък и затова толкова много го обичаме.

Едно от най-специалните неща в този месец е всичката обич, която започва да обладава душите и сърцата на теб и околните. Всичко е мило, всички се обичаме и глезим. През декември си идват най-близките ти хора от чужбина. Това е месецът, в който можеш да пазаруваш всичко, което пожелаеш, без да се налага да се оправдаваш или ограничаваш.

Часовникът е спрял някъде между предишната и следващата година и единственото, което трябва да направиш, е да си щастлив така, както можеш.
Кафето, виното и цигарите са по-вкусни през декември. Тогава са повече, тогава са най-истински, тогава допълват споделеното безвремие.

Топлината, която идва от всичко, което се случва в тези зимни мигове, е това, което компенсира всичките ти други тъги, самотни моменти, нещастия и разочарования.
Светът винаги ще има нужда от този месец. Опаковъчната хартия, панделките и банкнотите в крайна сметка стигат и всичко е наред... защото декември е бохем!
Рекламите не са виновни. Не проектирай върху тях престорения си цинизъм. Нима сме толкова зрели, че забравяме радостта и еуфорията край Коледа? Това не е захар. Не е лицемерие. А дори да е...нима има нещо лошо? Отпусни се и си позволи да бъдеш радостен в края на годината. Никой не знае какво предстои в следващата. Нека преди финалните надписи на тази година се случи нещо хубаво. И то се казва Коледа. С всички съпътстващи я „досадни“ елементи.

Автор: Александра Александрова