Венецуела отново е в новините, гореща точка, която запали страстите на международната сцена и стана арена на сблъсък на противоположни идеи и интереси. В богатата на петрол държава вече има опасност от гражданска война, низвергнатият президент Никола Мадуро сам предупреди за такъв развой на събитията. А подобни сценарии сме виждали неведнъж и знаем кой на страда най-много от тях... Най-невинните, онеправданите и уязвимите. Жените, децата, възрастните.

Истината е, че Венецуела е в тежко положение от много време. Системните нарушения на човешките права са всекидневие, а икономиката на страната е в пълен колапс. За пример цените към края на 2018 г. скачат двойно на всеки 19 дни. В тези условия много хора избират да напуснат родината си и да търсят по-добър живот на друго място. Според данни на ООН от началото на кризата през 2014 г. страната са напуснали над 3 милиона венецуелци.

Тези, които са избягали, са се спасили, но тези, които са там, плащат висока цена за проваления социалистически опит на Каракас. Най-тежко е за децата – те умират от глад и лечими болести, продавани са за сексуална експлоатация. В момента едно на всеки седем деца страда от недохранване, тъй като това, което припечелват родителите не стига за покриване на елементарните нужди на едно семейство. Отдавна изкоренени болести като шарка, дифтерит и ротавирусната диария в момента убиват огромен брой деца, а пневмонията погубва онези, които са твърде слаби да се преборят с нея.

Венецуелци ровят в боклука, за да търсят храна.

В някога най-богатата латиноамериканска страна днес жени продават телата на дъщерите си за залък хляб, а отчаяни родители зарязват децата си на улицата да се оправят сами.

Най-голямата детска болница в Каракас, в която някога идвали да се лекуват от цялата страна, днес дори не може да нахрани пациентите си. Тя е лишена от апаратурата си и не може да изпълнява функциите си.„Дейли мейл“ съобщава, като цитира директора на болницата, че 9 от 12 ѝ операционни зали са затворени, a 310 от 400-те легла не функционират.

Лекари обясняват и защо измират толкова много деца. Най-големият убиец е гладът. А що се отнася до днешните епидемии на болести, за които има лек, в миналото децата са се ваксинирали, но днес правителството не може да си позволи да купи ваксините за шарка, дифтерит и ротавирусна диария.

Няма статистика колко деца са починали през 2018 г., правителството отказва да публикува данни. Но данните за 2017-а сочат, че смъртността при децата се е увеличила почти два пъти от 16,6 % на 30,9 % за последните десет години.

Как точно ще се развие кризата, в кой ще остане властта, в ръцете на президента Никола Мадуро или на опозиционния лидер Хуан Гуайдо във Венецуела все още не е ясно. Но за онези, които най-много страдат няма значение. Важно е единствено техният кошмар да приключи и животът да се завърне към нормалния си ход.