Всички се стараем да се държим почтително с околните и разчитаме на същото в отговор. Понякога обаче забравяме, че половинката ни заслужава същото отношение. Консултантът по любовни връзки Джеймс Бауер ни напомня, че щастливият брак е невъзможен без взаимно уважение.

„Тя не ме уважава, откъде-накъде аз трябва да уважавам нея?“ – Дилън се привежда напред, очаквайки да го подкрепя. Но в този момент се намесва Джайла, която възмутено свива рамене: „Бих го уважавала, ако се държеше като мъж, а не като тинейджър“. В отговор Дилън хвърля красноречив поглед към жена си: „Виждате ли какво ми се налага да търпя?“.

Аз вече знам, че ако си замълча, тези двамата ще започнат отново безкрайната си караница: „Той ми се подиграва! Тя не ме зачита!“.

Виждам пред очите си ясно една сцена – друга двойка, седнала на същия диван, на който в момента се карат Дилън и Джайла. На пръв поглед двете двойки нямат нищо общо. Хъни беше доста ярка личност и мъжът ѝ беше строго под чехъл. „Той не би се пробвал дори да се държи неуважително с мен“, самонадеяно заявяваше тя.

Мъжът, който седеше до нея, не казваше нито дума, но аз виждах колко са напрегнати прегърбените му рамене. Хъни може би си беше получила уважителното отношение, но ми се струваше, че зад това покорство се крият обида и неприязън.

Взаимното уважение е проблем на много двойки. И това не е случайно – без взаимно уважение няма любов. Нещо повече – някои психолози са убедени, че уважението е много по-важно. Можеш да обикнеш човек, когото искрено уважаваш. Но пълната липса на уважение подрива основите на всякакви отношения.

Какво е уважението?

Обикновено под тази дума се подразбира, че даден човек предизвиква у нас възхищение. Ние имаме високо мнение за него. Това не означава, че го идеализираме – той понякога греши и говори глупости. Но дребните недостатъци не ни пречат да видим добрите му страни.

В много духовни традиции се почитат всички живи създания. Тоест, в широкия смисъл на думата не е задължително да обичаш някого, за да го уважаваш. Ние избираме да се отнасяме с уважение към всички, независимо от личните ни възприятия. Вероятно именно към този принцип трябва да се придържаме и в любовните отношения.

Дилън и Джайла смятаха, че уважението трябва да се заслужи, че не можеш да уважаваш някого просто така. Аз се опитвах да им обясня, че и тук всичко е като в любовта – най-добре е тя да е взаимна, привична и по възможност безусловна. Ако сте спрели да се уважавате един друг, престанете да спорите по този въпрос. Поговорете за това.

Три основни принципа на уважението, над които е добре да се замислите

1. Уважението трябва да е взаимно

Вие сте заедно, защото се обичате един друг. Ако само единият се беше влюбил, а вторият беше останал равнодушен, нямаше да се съберете. Чувството трябва да е взаимно. С уважението нещата стоят по същия начин. Ако вие уважавате партньора, а той ви пренебрегва, това не е здрава връзка, а борба за власт. С времето тази власт ще се съсредоточи в ръцете на онзи, който отказва да уважава партньора.

Хъни мислеше, че при нея всичко е наред, защото мъжът ѝ не смееше да ѝ противоречи – но не ѝ хрумна да се запита как се чувства той при това. Уважението може да бъде само взаимно.

2. Уважението трябва да е привично

Хората, които се женят с пълната увереност, че ще се обичат винаги, ги очаква жестоко разочарование. Любовта не е вечна, тя идва и си отива. Здравите двойки бързо разбират, че е невъзможно цял живот да разчиташ на мимолетната страст. Те се учат да проявяват любов един към друг, дори в онези моменти, когато не я изпитват. С уважението е същото.

Възхищението от партньора ту го има, ту го няма. Днес вие го смятате за недостижим идеал, а утре се чудите защо изобщо сте се хванали с него. Това е нормално. Не сте длъжни да изпитвате почит към него всеки ден и до края на света. Просто се дръжте уважително. Уважението, както и любовта, е навик.

3. Важно е да се стремите към безусловно уважение

В повечето случаи любовта зависи от условности. Никой не бива обичан независимо от абсолютно нищо. Ние обичаме хората за това, че те отговарят на нашите очаквания. Затова е толкова прекрасна любовта между майка и дете. Тя е безусловна в най-добрия смисъл на думата. Родителите не престават да обичат децата си, дори ако последните ги разочароват.

Би било прекрасно, ако между партньорите се запазваше същата неразрушима привързаност, но далеч не винаги става така. Няма да можете да обичате човек, който постоянно ви подвежда, лъже ви или ви изневерява. Всичко си има своите граници. Същото е и с уважението.

Уважението никога не е абсолютно безусловно. Ако човек ви лъже, вие най-вероятно ще спрете да го уважавате – и ще бъдете прави. Но повечето мъже не са лъжци или кръшкачи. Те са напълно нормални момчета и се стараят да се държат на ниво, просто понякога губят мярка.

Уважението е задължително условие за любов. Не е правилно да го давате като награда за добро поведение. Не бива да отказвате на човека до себе си нито любов, нито уважение. По-разумно е да му кажете директно: „Дори ако постъпиш така, както си решил, аз пак ще се постарая да те уважавам, защото те обичам“. Най-важното е партньорът ви също да е готов да ви даде такова обещание.

За автора:
Джеймс Бауер е консултант по любовни връзки, мотивационен оратор, автор на книгата „Неговата тайна страст“.

Четете още: 6 грешки, с които разглезваме мъжете си