Всеки двигателно активен човек, независимо от спорта, който практикува, е ставал жертва поне веднъж в живота си на спортна травма. Временното принудително прекъсване на спортните занимания далеч не е единственият проблем при спортния травматизъм. В зависимост от вида на травмата и нейната тежест, както и повторяемостта, остават остатъчни смущения, които в не малко случаи са трайни, дори след приключване на лечението и последващата рехабилитация.
Как да разпознаем леките от сериозните травми, как да се предпазим от тях, кои са най-рисковите спортове, както и какво може да стане, ако пренебрегваме болката и не потърсим медицинска помощ, в днешния епизод на „Код здраве“ разговаряме с един лекар, който е усвоил и двете неща до перфекционизъм – спортът и лекуването на спортни травми.
Той е един от най-младите началници на отделение в страната. Едва на 33 г. вече оглавява Отделението по ортопедия и травматология на МБАЛ „Света София“. А съвсем наскоро бе един от четиримата доктори, които получиха едно особено специално признание – наградата „Лекар на годината“ на Българския лекарски съюз в категория „Ти си нашето бъдеще“.
Д-р Михаил Вулджев споделя, че на мига би станал капитан на яхта. Спира го вътрешният му стремеж да помага на пациентите, а това за него е почти като инстинкт. Най-силно го вълнуват артроскопската хирургия и спортните травми. Привърженик е на щадящата хирургия и затова винаги се стреми да работи с минимални разрези и щети.
Днес с него ще разговаряме не просто като с лекар, но и като голям фен на екстремните спортове.
Д-р Вулджев, понятието „спортен травматизъм“ звучи едновременно много ясно, но когато трябва да го разчетем след тренировка и последвала болка, то може да бъде широко тълкувано, преувеличено или обратното – неглижирано. Внесете яснота за видовете спортен травматизъм, моля?
- Класически спортните травми могат да бъдат разделени на остри и на хронични, в зависимост от начина на тяхната проява – дали ще възникнат като следствие на инцидент или пък след повтарящи се натоварвания. В класическия смисъл при острите травми има механичен причинител с голяма сила на действие, която превишава здравината на тъканите. Те могат да варират от навяхвания, които представляват преразтягане на ставните връзки, най-често на глезена, да се мине през разкъсвания на различни видове връзки – най-често стават при коленната става, скъсване на менискус, луксация на стави (разговорно „извадена става“). Ако агентът действа с твърде голяма сила, могат да последват фрактури, които са от по-тежкия травматизъм.
Най-опасните спортове, криещи много травми, са силовите и екстремните. Как да направим така, че да се предпазим по време на тренировка?
- Най-важното е да слушаме тялото си. Ако човек преувеличи възможностите си, това често води до травма. Всеки трябва да си знае лимита и да е наясно, че той е динамичен – един ден е по-висок, друг– по-нисък. Когато сме в по-ниските фази, трябва да осъзнаваме, че трябва да правим по-леки натоварвания, да загреем по-добре, дори да не направим това, което първоначално сме си намислили. А при екстремните спортове пък една грешка може да бъде фатална. Изключително важно е преди спорт да се прави добра загрявка. Ако става въпрос за скиори, например травмите стават или на първите спускания, или на последните. При първите човек почти никога не загрява, а се пуска веднага, защото бърза да хване първия лифт. При последните пък иска да кара максимално много, а вече е изморен, а тялото му вече не функционира така добре, мускулите работят по-бавно и това е предпоставка за травми. Ако сме загрели, дори и нещо да се случи, организмът има много възможности да компенсира това.
Болката от претоварване също ли е вид спортен травматизъм?
- Да. Свързана е със спорт, болка е, проблем е. Не е класическото разбиране, че нещо ще се скъса, счупи или извади, по-скоро говорим за микротравматизъм – множество повтарящи се еднотипни движения или свръхнатоварване, което се повтаря и води до микропромени в основните зони и сухожилия, в някои структури на тялото, около коленната става най-често. И след време всичко това обикновено води до възпаление в съответната зона. То може да хронифицира и да изведе от строя дори професионални атлети.
Ясно е, че малцина са тези, които веднага биха потърсили лекарска помощ за състояния, които им позволяват да извършват ежедневните си задължения. Има ли някаква формула – колко време е безопасно да чакаме да ни мине от само себе си и какъв е рискът да задълбочим проблема до степен на нужда от операция – нещо, което може да се избегне, ако сме реагирали адекватно навреме?
- По-добре е да има една консултация с лекар и да знаят, че това ще мине. Защото на някои травми просто им трябва време и почивка и те се възстановяват, като ние само стимулираме естествените способности на организма. Травмите, които са от претоварване най-често се оправят само с физиотерапия и рехабилитация – нещо, което е абсолютно безвредно. По отношение на по-сериозните травми – хората сами разбират, че им е нужен лекар, защото при едно усукване на коляно например, усещат изпукване, кракът се подува, изпитват силна болка. Някои хора малко неглижират състоянието си, особено спортистите, които са доста издръжливи и си казват, че ще продължат да си тренират. Много често, ако да кажем става дума за предна кръстна скъсана връзка, тя боли известно време, но после минава ако е изолирана и коляното спира да боли и съответно те продължават да тренират. Но то остава нестабилно, защото тази връзка не се възстановява. Но когато трябва да се направи усукващо натоварване се проявява тази нестабилност и такива хора си правят серия от травми, които не биха се получили при здрав организъм. Някои от спортистите са много упорити и отново не търсят лекарска помощ и идват чак когато са си създали доста допълнителни увреждания. В този ред на мисли, особено ако има скъсани връзки, опасността от скъсване на менискус е голяма, от хрущялни увреди, от костни контузии, които могат да бъдат избегнати още от самото начало, ако човек просто знае какво се случва с тялото му след консултация с лекар.
Най-важното нещо, което трябва да се знае след операция е?
- Да слушат лекарите, кинезитерапевтите и рехабилитаторите, които работят с тях, защото след всяка операция има рехабилитационни протоколи, по които работим. Доста често ние ги индивидуализираме спрямо пациента. Нашата концепция е да натоварваме по-рано хората и сме малко по-агресивни по отношение на рехабилитацията, защото така се възстановяват по-бързо.
Постоянно се питаме дали да слагаме топло или студено за нашите болки. Обикновено механично използваме лед във всички случай, това правилно ли е?
- Ако се колебаем дали да сложим топло или студено, по-добре да е студено. Когато има някакъв инцидент винаги има и оток, подуване на тъканите, кръвонасядания… Така че ледът в първите няколко дни до първата седмица е задължителен. Той не трябва да се слага директно върху кожата, а да е опакован, за да се избегне нейното измръзване. Друг вариант е, ако искаме директен контакт на леда върху кожата, да вземем ледено блокче и да правим масаж с кръгови движения на мястото на травмата. Топлината има своята роля при хроничните травми, но ако има нужда от нея, ние ще им кажем.
Искам да обърна специално внимание на пациентите – моля ви, винаги пазете медицинската документация, като отидете на лекар винаги взимайте всички снимки и образни изследвания, защото колкото повече информация получаваме, толкова по-полезни ще ви бъдем!
Гардероб водеща:
Ако тази тема ви е била интересна, но и полезна – абонирайте се за „Код здраве“ в
iTunes
Spotify
Google Podcasts
Soundcloud
Overcast
Castbox
Pocket Casts
Както и през RSS
