В ранното утро на 26 април 1986 година прогърмява взрив в четвърти енергоблок на централата на Чернобилската АЕЦ. Експлозията и последвалият пожар се превръщат в най-тежката авария в историята на световната ядрена енергетика.

Непосредствено след експлозията загиват 31 души, а а милиони са облъчени. Засегнати са 17 държави в Европа. През следващите години хиляди умират от различни заболявания.

Информацията за аварията е потвърдена едва на третия ден след експлозията. 50 хиляди души са евакуирани от Припят, който е само на километър и половина от централата.

Днес се навършват 34 години от аварията в атомната електроцентрала.

Повече от 150 хил. кв. км около централата остават необитаеми. Над 200 хил. души са евакуирани от родните си места. Повечето жители на близкия Припят научават за инцидента едва към обяд на 26 април, а дотогава, занимавайки се с всекидневните си задачи, радиацията се е разпространявала със скоростта на светлината, благодарение на вятъра. Цялото население на Припят – 47 500 души, напуска града още в деня на инцидента. Около 300 души се връщат в домовете си месец след експлозията. Зоната, където се заселват, се нарича “Зона на отчуждение” и в нея не се допускат външни лица.

Радиоактивен дъжд пада чак в Ирландия. Украйна, Беларус и Русия са най-засегнатите държави.

Сред животните, живеещи в радиус от 30 км около Чернобил, има по-висока смъртност, повишена генетична мутация и по-ниска раждаемост. В замърсените области, Чернобил присъства във всички аспекти от живота на хората. Радиацията е в храната, която ядат, във водата и млякото, които пият, в училищата, в парковете, в детските площадки.

Облакът от Чернобил достига България точно на 1 май. За периода 30 април – 2 май радиоактивното замърсяване на приземния въздух средно за страната се повишава няколко хиляди пъти спрямо обичайните стойности преди аварията.

Днес всеки, който иска, може да отиде на екскурзия в опасната 30-километрова зона около Чернобил. Туристически агенции организират обиколки в изоставения град Припят. Градът е силно замърсен и ще остане изоставен, тъй като плутоният се нуждае от близо 24 000 години, за да намали само наполовина силата си.