„Такъв е животът!“ - така философски обобщи пословичния проблем в София с неизменната липса на достатъчно места в детските градини и ясли в София зам. кметът на София – Тодор Чобанов пред Nova. По думите му, и тази година, за пореден път, между 5000 и 6000 деца чакат място в детските заведения в столицата. Дали обаче броят им не е по-голям, питаме се ние...

Ама те, в Столична община, от години се бият в гърдите и хвалят как, видиш ли, запретват ръкави и почват да строят градини: ей ги, бе, почваме ги, не ги ли виждате, тука до месец-два, до година-две, от мандат на мандат и накрая – бошлаф, вятър и мъгла... Всяка година между 6000 и 8000 деца в София остават извън всички жребии и класации, без да могат да ползват услугата общинска детска ясла/детска градина.

А, само да отбележа, след второто класиране, проведено на 30 май тази година, резултатите бяха следните:

Кандидатсвали: 11 740
Приети: 1 019
За преместване: 1 215
Неприети: 9406

Ти да видиш! 9406! Как ви звучи това? На мен лично - не много добре...

Е, имаме и прясна новина от преди броени дни. Над 3000 нови свободни места щели да бъдат обявени на първото текущо класиране, което ще се проведе на 29 август. В това увери директорът на Дирекция „Образование“ в Столичната община Мария Минчева. Но призна, че малко над 10 000 деца чакат за място в детска градина в София. След тази информация, фактът, че родители готвят протест за септември - четвърти поред..., не е изненада...

Само да вметна, че ние в Софи и детска болница нямаме. Тоест, ако се разболее детето ви, отива на произвола на съдбата в някоя от големите многопрофилни болници, в които трескаво започват да търсят детски абокат и като няма - пляскат в ръчичката на малкото един за възрастни, пък каквото стане... Плаче малко повече, ама "Ние да не сме детска болница, нямаме такива неща...".

Значи, оправяйте се - детска градина, детска болница - ми няма бе! Такъв е животът, разбирате ли.

Ми то е толкова елементарно за разбиране. Няма места, защото няма градини. А дали наистина ще се построят онези 12 детски градини и 2 ясли, както обещаха през май, кога ще се случи това, идея си нямам. На всичкото отгоре 16 обекта са в процес на проектиране. Но докато ги видим пред очите си всички тези новопостроени сгради за децата ни, бая вода ще изтече... Белким за внуците да станат.

Междувременно притеснените за работните си места и оцеляването на семейството си родители ще вадят пари в трескаво търсене на частни институции, които малчуганите им да посещават. Там сумите нямат нищо общо с тези в държавните. Там, разбираш ли, нивото на възпитание е друго. Ще трябва да броиш 600 до 800 лв. всеки месец, за да осигуриш на детето си подобаваща социална среда, а на себе си – работа. Кой колкото може да си позволи. А колко пари ще ти останат от месечната заплата (и дали въобще ще ти останат) за храна и осигуряването на други нужди, грижа ли го е някой?!

Ама, нали разбирате, такъв е животът!

Ако децата ви, които трябва да посещават детско заведение, са две, еее тогава - дупе да ви е яко. В такъв случай за период от 5 години (когато се предполага, че ще влязат в училище, ама пак не е много сигурно) ще платите, по груби изчисления, най-малко около 70 000 лв., ако вземем предвид, че средната месечна такса е 600 лв.

И тук идва риторичният въпрос: Защо, след като последните десетилетия се раждат по-малко деца годишно, а обществото става все "по-богато", всяка година на есен има криза за постъпване на децата в детската градина. И съм сигурна, че 99,9 процента от задаващите си този въпрос знаят и отговора. Да, има все повече и повече средства, заделяни и от националния бюджет, и идващи от европейските фондове, но те не се влагат по предназначение. Много от нас знаят какво означава това – а именно, че част от тези средства отиват за други „проекти“ – предимно свързани с пътища, а друга – вероятно не малка, потъва към дъното на нечии джобове. Чии са тези джобове..., е въпрос на друга тема.

Ама... такъв е животът!

На какво се дължи дълбоко социалният парадокс, че при наличието на демографски спад в България се наблюдава драстичен недостиг на детски градини и планини от трудности, за да постъпиш в някоя от тях?! Управляващите се опитват, естествено чрез медиите, да дават обяснения на този феномен – компилация от демографски срив и уж усилен строеж на училища и детски градини, с все един и същи резултат от години насам – криза за местата в тях.

Представители на общините и управляващите политически среди в тези си обяснения обикновено хвърлят вината върху миграционните процеси от селото към града – неприемливи оправдания, окичени с гръмки обещания за едно "по-светло бъдеще". Друг е въпросът защо политиците ни продължават да допускат това. Време е, сякаш казват те, удавникът сам да се хване за косите, и да се спаси. Е да, но тези удавници плащат данъци и искат децата им по право да се настаняват в детските градини, за които кандидатстват, за да могат да заработват и за прехраната си, и за данъците си. Въведената абсурдна точкова система, формираща критериите за класиране и прием в детските заведения, е чиста проба безобразие, което изправя много родители пред невъзможността да запишат децата си в желаното детско заведение. Това е основателна причина тази така "любима" на родителите точкова система спокойно да бъде квалифицирана като порочна практика, раждаща и благоприятстваща корупция и документни фалшификации.

Май става точно като онзи виц, който закачливо шества из интернет пространството и разсмива. Така те разсмива, че чак ти иде да ревеш: "У нас най-трудно е да влезеш в детска градина! Бакалавър и магистър все някак ще избуташ!" Ама... такъв е животът!

Четете още: Само тези класове отиват в училище на 15 септември. Дистанционното обучение тъне в мрак!