На 87-годишна възраст, на днешната дата преди три години, ни напусна една от най-обичаните родни звезди на киното и театъра - Татяна Лолова.

Таня, както всички я наричаха, се наложи с комедийните си роли в киното, на театрална сцена, по телевизията и радиото.

Татяна Лолова е родена на 10 февруари 1934 г. в София. Майка ѝ е от руско-украински произход, а баща ѝ - Желязко Лолов, е счетоводител. Неговият братовчед съименник обаче е известен театрален актьор в Пловдив.

Лолова завършва актьорско майсторство през 1955 г. в класа на професор Стефан Сърчаджиев. Следва заедно с Ицхак Финци, Григор Вачков, Никола Анастасов и други забележителни актьори.

Таня обича да експериментира и богат репертоар - от фарса и буфонадата до гротеската и сатирата.

Точно по Коледа през 2018 г. Таня загуби любимият си приятел и съпруг - Славето. След смъртта на Светослав Светославов, който се си отиде 85 години от онкологично заболяване, тя загуби блясъка на усмивката си и все по-рядко се срещаше с хора. Казваше, че вече не може да спи, защото го няма другарят ѝ в живота... И сега отиде при него.

Изпращаме я с няколко нейни страхотни цитата:

"Обожавам сочните роли. Цяла бака да имам от тях, пак няма да им се наситя. Че на кого му омръзва да играе?"

"Играла съм ролята на майка още като 18-годишна студентка. Нищо не ми пречи на тази възраст да изиграя много по-младежка роля. Не ми се иска да се ограничавам в собствената си възраст и във възрастта на героините."

"Колкото и да ме огорчават критиците, няма да ме сломят. Колкото и да ме хвалят, няма да им повярвам. По-страшно е да те премълчават."

"Приемам, че всички хора ми мислят доброто. Така никога не се стеснявам от тях."

"Не мога да си представя как живеят артистите, но аз не мога да си представя и голяма част от българския народ как живее, защото парите са отвратителни, особено когато ги нямаш."

"Ако много отдалече видя някой намръщен си викам: “А, не. Не съм добре с очите.”"

Носител е на много отличия: Заслужил артист (1972), Народен артист (1986), Орден „Кирил и Методий“ – III степен (1963), две награди на Съюз на артистите в България за женска роля, „Аскеер за женска роля“, „III награда за актьорско майсторство“ на I национален преглед на камерните театрални постановки (Враца, 1977), Наградата за женска роля за ролята на Ангелина във филма Авантюра на фестивала Златната ракла (1992), Орден „Стара планина“.