След смъртта на съпруга си, вече на повече от седемдесет години, Анка решава да направи последното си пътешествие – обратно към България.

Карловката се връща в родината си след десетилетия живот далеч от нея, изпълнена с безброй истории и приключения, с фотографии и впечатления от над 45 държави и готова да разкаже всичкото това богатство на сънародниците си. Голяма част от запазените спомени дарява на музеи в Пловдив и Карлово. Пише и книги – "Из моята околосветска обиколка", "Царицата на Южните морета" и "Анна".

Смелата и всеотдайна Анка Ламбрева завинаги затваря очи в родния си град през февруари 1976 г. Отива си щастлива и удовлетворена. За да я запомним като първата забележителна българка, огласила навред по света за чудесата и красотите на България.

Години по-късно сърцето на Анка запокнява за родината си и тя решава да се върне в България, избирайки да мине през другата част на земното кълбо, в посока Хаваите. По време на пътешествието си карловката посещава такива кътчета като Таити, Фиджи.

Преминава и през цяла Канада и САЩ, докато не достига една от най-източните точки в Северна Америка – остров Нюфаундленд. Оттам с параход Анка предприема трансатлантическо пътешествие до Англия. Тя сбъдва и една от най-големите си мечти да лети със самолет над Ламанша.

Връща се в родното Карлово, където е посрещната сърдечно от роднини и познати. Започва да води беседи за пътешествията си и наученото, пише книги. Но авантюристичният дух на Анка не ѝ дава мира и тя предприема следващото пътуване, този път към Иран. В Техеран тя се занимава с хуманитарна дейност.

С избухването на Втората световна война, въпреки че местното население я приема изключително добре, Анка се оказва на вражеска територия, а скоро след това е изпратена на заточение в политически лагер в Ливан.

Но и тук късметът ѝ се усмихва. Все по-нарастващият брой военноплеменници и дефицитът на медицински лица стават повод Анка да бъде преместена на работа в болничната част. Тук, където младата лекарка спасява много ранени войници, тя среща своя бъдещ съпруг – Райхян Ахмад Дин Абесте. След освобождаването от съюзническите сили двамата заминават за Иран, където се вричат един на друг.

Райхан е земевладелец. В Иран Анка продължава със своята хуманитарна дейност, като насочва енергия в благоустройство на тези места. Благодарение на нея са прокарани нови водоснабдителни системи, построяват се болници, училище и културен център. Продължава с просветната дейност относно българските културни ценности и история.

След като получава медицинското си образование в турската столица, тя започва работа в болницата на сестринското училище. По време на нейно дежурство, благодарение на всеотдайните ѝ грижи, тя спасява живота на мистър Тейкон. Младият мъж не забравя животоспасяващата помощ на Анка и в знак на благодарност ѝ праща покана и билет за Нова Зеландия, където живее със семейството си.

Той също така предлага на Анка работа, свързана с болната му дъщеря. Анка приема поканата, качва се на парахода, и това поставя началото нейното няколкомесечно пътешествие през Египет, Индия, Цейлон (днешна Шри Ланка) и Австралия.

След като пристига благополучно в Нова Зеландия Анка посвещава грижите си на дъщерята на мистър Тейкон. В екзотичната държава тя осъзнава, че никой не е чувал нищо за страната й. Това провокира у нея желанието й да запретне ръкави и да разкаже на света коя е България. Изнася семинари за България, които за кратко време предизвикват голям интерес. Анка се оказва толкова увлекателен разказвач, че не след дълго тя е заелязана от новозеландската преса. Вестниците започват да се надпреварват за нейни статии, които тя публикува с огромна охота.

За да опознае по-добре местното население и култура, Ламбрева предприема много пътешестия из Нова Зеландия. Дори се установява за известно време да живее при маорите.

Анка Ламбрева

Невероятният живот на Анка Ламбрева започва през зимата на 1895 г., 22 февруари, когато проплаква за пръв път в дома на бедно, но сплотено семейство. Още от малка Анка демонстрира изключителен интерес и любознателност към заобикалящия я свят. Страстта й към учението я отвежда в красивия Пловдив, където завършва прогимназиален клас.

За да помага на голямото си семейсво (били общо 5 деца) и за да събере средства, необходими ѝ за бъдещото ѝ образование Анка е принудена да работи като слугиня. „На улицата ще спя, под фенера ще чета, но пак ще завърша!“, зарича се тя и успява. Завършва гимназия с отличие.

През 1918 г. 23-годишната девойка се установява в София, където записва медицина и паралерно с това работи като служител в застрахователна компания. Година по-късно губи един след друг родителите си. Анка се връща в Карлово и започва работа като учителка, за да помага на братята и сестрите си.

Птичето каца на нейното рамо, когато случайно разбира, че набират студенти за Медицинския университет в Цариград. Анка печели стипендия и заминава по пътя към своите мечти.

Днес ще ви запознаем с една вдъхновяваща история, доказваща необятната сила, устрем и смелост, които може да побере женската душа. Душа на истинска българка - карловката Анка Ламбрева. Страстна пътешественичка и човек, посял знанието за България на различни точки по света. История, достойна за голяма филмова продукция, която малко от нас познават.