Психологическите причини за бедността най-вероятно няма да интересуват онези, които сега живеят в лукс. „Характерът е съдба“, казват психолозите за бедността.

Освен икономическите причини за бедността - има държави със слаба икономика, има и дълбоки емоционални причини за бедността на отделния човек, вкоренени в неговата психика.

Ето някои причини за психологията на бедните: Характерът на човек, такива черти като недружелюбност, ревност, завист и необразованост. А също така глупостта и поемането на рискове.

Мисленето на бедните е комплекс от нагласи и правила, водещи до безпаричие. Например разсъждението „Парите не са за мен“. Това може да се научи в семейството или да се придобие през живота. Неувереност. Това е сърцевината на всеки проблем, не само за бедността и нищетата. Тотална икономия - или дисбаланса между да вземаш и да даваш. Прекомерно харчене. Човек взема заеми за покупки, които надвишават нормалните му нужди. В резултат на това растящият дълг води до бедност. Психология на безпомощността. Хората с такъв манталитет чукат по праговете на социалните служби, на центровете по заетостта и домовете на приятелите, а ако изразходваха същата енергия в търсене на възможности за печелене на пари, определено биха успели.

Ако сте на ръба на бедността и „искате” да ускорите процеса, тогава ето ви 6 лесни начина гарантирано да се направите бедни и нещастни:

Често, когато нещо не ни се получава, търсим проблема в заобикалящия ни свят, забравяйки, че ние самите сме причината за много неуспехите си. Понякога всеки от нас използва един или друг начин, за да се спъне по пътя към собствения си успех. Понякога тези спирания са необходими, за да помислим, да направим правилния избор или да натрупаме сили за по-нататъшните си стъпки. Но най-често се забавяме или се заблуждаваме по навик ненужно, пречейки си да получим това, което искаме.

Приказка за бедния таралеж Fyr-fyr

Малкият таралеж Fyr-fyr живееше в мъгла. Той не виждаше нищо по-далече от собствения си нос, не виждаше и собствения си нос и дори не усещаше - не усещаше лапите си, корема си и бодличките. Любящите родители казваха на таралежа, че той е мек и пухкав, а освен това е ангел с крила. Затова Fyr-fyr периодично пропълзяваше на някой пън и скачаше от него с надеждата да се извиси над крехкостта на този свят с всичките му светски грижи и прекомерни страсти.

Таралежът така и не усетил и не разбрал своите страстни желания и това бил първият му начин да се направи беден и нещастен.

Начин първи: Не усещате и не разбирате желанията си

Но за щастие в живота на таралежа се появява фея. Тя зададе на Fyr-fyr няколко вълшебни въпроса и той най-накрая осъзна, че иска в неговата дупка винаги да има достатъчно ароматни гъби, сладки плодове и меки листа. - Да мечтаеш е лошо! - изръмжа внезапно кълвачът. „Щастието не е в гъбите“, продължи да натяква нахалната птица, след като разбра за какво точно мечтае таралежът. „Трябва да си смирен!” - заяви той авторитетно, когато Fyr-fyr каза колко гъби, горски плодове и листа иска да има.

Таралежът не знаеше как да приема критично мненията на другите хора, така че той просто вярваше, че всичко наистина е така, както го казва кълвачът. И това беше вторият му начин да се направи беден и нещастен.

Начин № 2. В живота си се ръководите от чуждите възгледи и нагласи

След думите на кълвача сънят на таралежа изведнъж избледня. Ако не беше добрата фея, тогава Fyr-fyr щеше да лежи отпуснат в своята дупка до края на дните си и да въздиша тежко. Но феята отново задала на таралежа някои от магическите си въпроси и той разбрал, че за кълвача щастието наистина не е в гъбите, а в подлите ларви под кората на дърветата. Fyr-fyr разбра още, че сънуването всъщност не е вредно, но просто кълвачът не знаеше как става това. Затова таралежът отново започна да мисли за изобилието в собствения си дом и воден от вътрешно желание, радостно изтича на първия лов за гъби в живота си.

И така Fyr-fyr намери голяма красива гъба и искаше да я откъсне. „Но тя няма да ми се даде толкова лесно - внезапно си помисли таралежът, - тя не иска да бъде изядена, така че ако се приближа, тя ще пусне бодлите си и ще ме нарани, мен, мекият и пухкав ангел с крила.“

Fyr-fyr дори не можеше да си представи, че той, а не гъбата, е в състояние да се защитава, като пуска остри игли, така че таралежът приписва тази напълно неангелска способност на беззащитна гъба. И това беше третият му начин да се направи беден и нещастен.

Начин № 3. Приписвате подсъзнателните си качества на другите

Fyr-fyr от страх щеше да подмине мечтаната манатарка, но и този път феята го спаси. Тя даде на таралежа вълшебно огледало, благодарение на което Fyr-fyr разбра, че не е ангел, а бодлив таралеж. Това позволи на таралежа да разбере, че манатарката всъщност отдавна иска да бъде изядена. Тя го привлече с деликатния си аромат и той просто зачака гъбеното си щастие. Таралежът очакваше самата гъба да се качи в устата му или да скочи на гърба му с бягане и здраво да се закрепи в иглите му.

Но тъй като това не се случи, Fyr-fyr започна да обикаля гъбата в кръг, отваряйки широко уста пред нея, обръщайки гръб и намигвайки подканващо, за да намекне на манатарката за желанията си. Въпреки това, колкото и да се опитваше Fyr-fyr, гъбата стоеше неподвижна на мястото си.

Таралежът се обиди и започна да пръхти от недоволство. Той не разбираше, че желанията му трябва да бъдат декларирани пред другите директно и открито. И това беше четвъртият му начин да стане беден и нещастен.

Начин №4. Не говорите за желанията си на другите, а изчаквате те сами да се досетят за тях

Ако Fyr-fyr продължи да се обижда, тогава някоя пъргава катерица ще открадне гъбата и таралежът ще остане без нищо. Затова феята помогна на Fyr-fyr да заяви желанието си. „Искам да се покатериш на гърба ми и да се закачиш в иглите ми“, каза таралежът на гъбата. „Но аз не мога нито да ходя, нито да се катеря, защото имам само един крак. Мога само да стоя на него и да чакам някой да ме вдигне и да ме завлече в дупката си” - отговори манатарката.

Странно, но вместо да сложи гъбата на гърба си, таралежът започна да философства колко удивителен и разнообразен е светът: манатарката има един крак, феята има два, а той, таралежът, има четири. И това беше петият му начин да примами бедността към себе си.

Начин № 5. Избягвате конкретни действия, за да реализирате мечтите си

След като обсъди крайниците на всички същества, които му бяха известни, таралежът премина към обсъждане на по-глобални проблеми на Вселената: защо таралежите не летят като птици; защо Земята е кръгла, но никой не изпада от нея; защо водата е мокра, а огънят е горещ и т.н. Fyr-fyr толкова се увлече, че забрави защо е дошъл в гората. Добре, че феята го подсети.

След като разговаря с нея, таралежът прегриза стъблото на гъбата в основата, набоде я на иглите си и накрая я завлече в леговището си. Вече беше твърде късно да се върне в гората за друга гъба, а освен това Fyr-fyr беше много уморен. След като остана вкъщи, той дълго гледа първата си плячка, очевидно я свързваше с изобилието, което си представяше в мечтите си, но накрая каза разочаровано: „Уаууууу, това е твърде малко”!

Fyr-fyr не можа да оцени това, което беше постигнал този ден и това бе неговият пети начин да стане беден и нещастен.

Начин № 6. Подценявате резултатите от работата си

Заспивайки, таралежът реши, че е глупаво и неефективно да тича през гората в търсене на гъби и че никога няма да успее да постигне бленуваното изобилие в леговището си. Феята чу разочарованото възклицание на Fyr-fyr и отново реши да му помогне да преодолее и това препятствие по пътя към мечтата си. Тя изпрати на таралежа кошмар, в който Fyr-fyr се върна от лова си без нищо. На сутринта таралежът откри, че спи здраво, стиснал единствената си гъба. Тази манатарка изведнъж започна да му се струва голямо и значимо притежание. Таралежът си помисли, че ако успее да завлече първата си гъба в дупката, ще може да намери и завлече и втората, и третата...

Fyr-fyr отхапа малко вкусно парче от плячката си и уверено хукна към гората за следващата...

Четете още: Не съществува такова нещо в природата: Слаба жена