Роднина на трагично загиналите пътници на подводницата “Титан“ разказва за инженерните проблеми, които съпътстват гибелта на батискафа.

Подводницата „Титан“ имплодира, когато се спускаше към потъналия кораб „Титаник“. На нея намериха смъртта си петима богати мъже. Съпругата на един от милиардерите даде интервю пред „Ню Йорк таймс“ и разказа в детайли за случилото се.
Нейното име е Кристин Даууд. Тя е жена на Шахзада Даууд и майка на Сюлейман – и двамата намират смъртта си на подводницата на OceanGate.

В интервюто си Кристин разказва за етапите, през които са преминали съпругът и синът ѝ, преди да се качат на малката подводница. Тя описва собственика на компанията Стоктън Ръш, който също загина на подводницата, като „повече учен, отколкото търговец“. Кристин не пропусна да каже и за множеството проблеми с „Титан“, появили се през годините.

Разбра се, че всъщност „Титан“ има повече неуспешни гмуркания до кораба „Титаник“, отколкото успешни. Не било рядкост контролният кораб да губи връзка с подводния съд.

Най-смущаващото в разказа на вдовицата са множеството пъти, в които все нещо се обърква.

Всъщност „Титан“ редовно не можел да изхвърли баласта си, за да направи аварийно излизане от дълбините на океана. Това било потвърдено и от други пътници на подводницата. Тя е била снабдена с баласт от метални тръби, закрепени за корпуса. Те се изхвърляли със система, която се управлявала ръчно, но невинаги сработвала.

Един от пасажерите разказва, че когато се спускали с „Титан“ е било необходимо петимата ѝ пасажери да я разклатят подобно на малка лодка, за да може да бъдат изхвърлени тръбите.

„Нямахме и бегла представа за инженерните проблеми. Когато пътуваш със самолет, тогава не знаеш как работят двигателите“, споделя Кристин Даууд.

А рекламата на OceanGate гласи: „Подгответе се за пътешествие, за което Жул Верн само може да си мечтае. Това не е пътуване за туристи, това е много повече“.

Цялостната организация твърде много притеснявала експертите в областта на дълбоководното гмуркане. В гилдията не липсвали постоянни критики относно цилиндричния дизайн на подводницата, за сравнително големия прозорец, направен от плексиглас, както и използването на комбинация от материали, които не си пасвали добре.

Още през 2019 г. експерт по подводници чул пукане от корпуса на „Титан“ при пробно гмуркане в Бахамите. Той предал тревогите си на Стоктън Ръш, но въпреки това компанията продължила да предлага гмурканията до „Титаник“.

Стоктън Ръш смяташе себе си повече за учен, отколкото за бизнесмен, но въпреки това голяма част от работата на OceanGate била да продава места на „Титан“. Собственикът на фирмата искал да създаде добра репутация на себе си и на компанията и предлагал билети на различен тип хора, които да рекламират дейността му.

Един от тези хора е Алан Стърн – планетарен учен от Колорадо, който се свързал с Ръш. След като собственикът на OceanGate разбрал, че Стърн е важна фигура в НАСА, той му предложил безплатен билет.

„Стоктън ми каза: „Не ме интересува дали след това ще правиш лекция по темата, искам да си ми ко-пилот. Ще те обучим, ти само ела“, разказва Стърн.

По думите му компанията се рекламирала като „SpaceX, но в морето“.

Всички пасажери на подводницата се наричали „специалисти на мисията“, но компанията категорично не искала да ги нарича клиенти, туристи или пасажери. За тях се раздавали брандирани тениски и якета с избродирани имена и флагове на националностите им. На рамото им пък бил зашит надпис: „Екип за изследване на „Титаник“.

Бизнес планът на OceanGate от 2021 г. насам бил да провеждат серия от 8-9-дневни експедиции в края на пролетта или началото на лятото. Във всяка експедиция се включвали по няколко гмуркания до останките на „Титаник“, но само по едно за всеки клиент, който плащал.

В деня на последното потапяне на „Титан“ Кристин Даууд и семейството ѝ били на кораба „Полярния принц“. Оставали броени часове до спускането на подводницата.

„Очите на мъжа ми лъщяха като на малко дете“, продължава да разказва.

Екипажът трябвало да обуе дебели чорапи и да носи със себе си плетени шапки, защото „долу става много студено“. Били помолени също да заредят любимите си песни на телефоните си, за да има музика по време на двучасовото спускане.

„Но без кънтри, моля“, молел Стоктън Ръш.

И така Шахзада и Сюлейман изчезнали във водите на Атлантическия океан.

Подводницата се спускала с около 25 метра в секунда – достатъчно бавно, за да нямат пасажерите усещане за движение. Осветлението вътре и отвън на „Титан“ било изгасено, за да се пестят батериите на подводницата.

„Титан“ започнал спускането си и бавно дневната светлина изчезвала. В цилиндричния корпус ставало все по-студено. Чувало се пукането от корпуса.

Час и 45 минути след началото на мисията, връзката прекъснала – тогава подводницата имплодирала, убивайки на място всички нейни пасажери.

Четете още: Трагедия: Да дадеш четвърт милион долара, за да видиш "Титаник" и да изчезнеш под водата