Дълбокото разбиране, че всяка наша преценка е грешна, спира желанието да съдим другите хора. Просто трябва да разберем как съдим другите и защо го правим.

Самото разбиране на този механизъм може да спре постоянните опити да се съдят другите.

Само гледайте

Реално ние можем да съдим за друг човек само по неговото поведение и действия, защото само това е достъпно за наблюдение. Но ние не знаем нищо за самия човек, не знаем нищо за вътрешното му същество, не знаем цялата му история. Действията на човека (външните му прояви) обикновено не са свързани с вътрешното му същество. Например, човек може да се усмихва отвън, но да изпитва дълбока тъга отвътре. Той може да крие вътрешното си състояние зад външна усмивка.

Човек може да се смее външно, но вътрешно да изпитва дълбоко недоволство. Но ние започваме да преценяваме другия въз основа на усмивките и смеха му, без да знаем какво всъщност е той отвътре. Такива преценки са погрешни, фалшиви, повърхностни. Следователно, първото нещо, което трябва да разберете, е, че е невъзможно да се прецени правилно човек единствено по неговите външни прояви и поведение, тъй като тези преценки винаги ще бъдат неверни.

За да спрете да съдите другите хора, трябва просто да наблюдавате, имате нужда от малко внимание, осъзнатост. И тогава присъдите спират сами, без никакви усилия. Само гледайте. Преценките ни за другите хора се основават само на външни мимолетни детайли, които нямат нищо общо с вътрешното същество на човека.

Това е същото като да отворите книга,
да прочетете един абзац и въз основа на този един абзац да направите заключение за цялата книга. Досещате се, че можете да попаднете на най-лошия параграф и да съдите за цялата книга по малък пасаж, изваден от контекста. Това е доста глупаво.

Когато съдим другите хора, ние правим точно същото - изтръгваме малък епизод от целия контекст на живота на човека, без да знаем цялата му история, тъй като вътрешното му същество е недостъпно за нас. Следователно всяка преценка е погрешна. Дълбокото разбиране на това спира преценките за другите хора.

Бел. ред: Има обаче ситуации в социалния живот на хората, които дори и повърхностно да бъдат видени, са си за осъждане. Например, какво „деликатно” вътрешно състояние на духа кара някои да изхвърлят използвани памперси, найлони всякакви, автомобилни гуми под прозорците на други хора, в кристалните води на някое планинско поточе или езеро, в моретата? Или милиардна корпорация да излива тонове отрови в природата? Или насилие над невинни и безпомощни хора? Или надрусани джигити, убиващи хора по шосета и улици?

Истината е обаче, че това не обезценява урока на Ошо, защото ние с лекота и абсолютно лекомислено говорим зад гърба на другите, тоест обсъждаме и осъждаме отсъстващите. Само един вид говорене зад гърба е благородно – молитвата за доброто на този човек.