Как да разберем, че емоционалната връзка между двойката вече е прекъсната, дори двамата да живеят заедно? Много е просто – ще се загуби емоционалният контакт между тях, необходимостта да се чуват и изслушват един друг (или емоционална изолация, умишлена „глухота“, безразличие). Всъщност това е първият "звънец", който подсказва, че разводът е само въпрос на време.

Американският психолог Роло Мей определя агресията като стремеж към някого за осъществяване на контакт с цел приятелство или вражда. Обратното на агресията е изолацията, безразличието, тоест почти никакъв контакт.

Пасивна агресия

Aгресията е особена форма на общуване. Ако човек извършва агресивни действия към нас, значи той не е безразличен, той иска да бъде чут. Това може да съдържа такива чувства като обида, ревност, завист, любов, страх. По отношение на човек, който не ни причинява никакви чувства, няма нужда да проявяваме агресия.

Проявите на агресия са ясно видими във всеки колектив. Например секретарка, влюбена в шефа си, видяла опасен конкурент в нова служителка, започва да настройва екипа срещу нея. Или, например жена е наета в отдела по продажби и тя веднага започва вражда с "стария" водещ мениджър продажби - "битка за територия". Когато става ясно, че "новото момиче" е назначено като маркетолог и той не ѝ е пряк конкурент, враждата спира. Тоест, агресивните действия в този случай се основават на желанието или да се изясни разпределението на ролите (кой за какво отговаря) и да се сключи примирие, или да се потисне съперникът, да се прогони.

В класната стая е същата история

Най-често се атакуват „белите врани“, тъй като колективът възприема тяхното несходство като проява на превъзходство. Например, ако човек е затворен, това се възприема като нежелание да се присъедини към екипа, като арогантност или ексцентричност. Следователно целта на агресивните действия, по отношение на такъв субект, от страна на екипа, е или да го поканят на диалог и да го направят част от компанията, или да го изгонят.

Когато човек попадне в „стадото“, от него се изисква да докаже силата си, правото да бъде на една територия с тях. Най-често, когато човек се сблъска с агресия, той или се опитва да се сприятели с агресора, за да неутрализира по този начин неговата агресия, или отвръща на тази агресия, за да предизвика по-голям конфликт, ръководен от някакви свои мотиви. Ако отношението към човек е неутрално, тогава те просто ще го игнорират и никой няма да влезе в конфликт с него, или да се опита да се сприятели.

Агресията на съпрузите един към друг също е прелюдия към диалога, когато в семейството са открити противоречия. Ако съпрузите позволят диалогът да се проведе по конструктивен начин, тогава конфликтът може да бъде потушен. Ако ли не тогава може да се стигне до скандал и развод. Така и тук крайната цел на агресията ще бъде или помирението, или раздялата (т.е. изгонването на един от съпрузите).

Агресията може да бъде както активна (скандали, обиди, битки), така и пасивна.

При активната агресия същността на конфликта често излиза наяве (партньорите по време на кавга си казват кой за кого какво мисли). При пасивната агресия същността на конфликта остава в сянка. Например, един от съпрузите не влиза открито в конфликт, но другият съпруг разбира, че нещо не е наред с него, може би е полудял... Но той не се опитва да го чуе с надеждата да забави конфликта или да го избегне по някаква причина. По този начин конфликтът, ако го сравним с подкожен абсцес, продължава да разпалва и разрушава отношенията отвътре, без да може да се отвори и да изтече навън.

В резултат на това конфликтът се разрешава или чрез неговото актуализиране (скандал, произнасяне, разрешаване), или отношенията умират като клетки, заразени с вирус и хората се разделят. Пасивната агресия е сублимирана агресия, която не е директно насочена към обект, по отношение на който човек изпитва негодувание, ревност, гняв, страх. Целта на пасивния агресор е да повлияе, да предизвика чувство на вината у другия и всякакво провокативно поведение, за да привлече внимание. Форми на пасивна агресия са алкохолизъм, наркомания, булимия, анорексия, депресия, тревожно-фобични разстройства, различни отклонения, психосоматични заболявания, провокативно поведение и др.

Хората, които са свикнали с ролята си на жертва, по-често избират агресията, насочена към себе си, като пасивна агресия. Така че една съпруга, за да доведе съпруга си до идеята за конфликт в семейството им, например, причинен от липса на внимание и любов, който пък не иска конфликти открито, изпада в депресия. Виждайки, че съпругата е в депресия, съпругът, под влиянието на чувството за вина, става по-внимателен и нежен към нея. С такова имплицитно влияние съпругата постига целта си.

Със същия мотив съпругът се потапя в домашен алкохолизъм,

пиейки бира през цялата вечер. На думите на жена си: „Скоро ще ти се скапят бъбреците!“, той отговаря: „Колкото по-бързо, толкова по-добре. Нямам за цел да живея вечно". Съпругата от страх, че мъжът ѝ ще си причини това, започва да отстъпва на съпруга си, да го щади по някакъв начин, да му обръща повече внимание. По този индиректен начин съпругът постига своето.

Или например жена, която е осъдила мъжа си за изневяра, отива при любовник, докато той е в командировка. По същия начин дете, на което липсва родителско внимание и което не може да каже директно на родителите си за това, започва да прави много бели у дома, да чупи прозорци в училище или да се разболява често.

Защо един човек предава своето чувство, че е жертва, на друг? Защото за него агресията на другия е по-добра от абсолютното безразличие. Пристрастеният човек се характеризира с желание да избяга от реалността чрез потапяне във фантастичен свят, прекомерна фиксация върху определен вид дейност или пристрастяване към психоактивни вещества, храна, девиантно поведение.

Хората със садистична ориентация,

за разлика от ролята на жертва, избират садистично оцветена пасивна агресия. Например, специална форма на дереализация и деперсонализация е, когато човек, който изпитва някакъв конфликт, е разделен на 2 части. Втората, сенчестата му част, осъзнава онези нужди, които истинската същност на човека не може или се страхува да реализира.

Така например съпругата в интернет приема образ, който е напълно в дисонанс с нея и от името на този човек започва да пише садистични истории за форума, в които постоянно наказва съпруга си. В същото време съпругът знае за странното хоби на жена си, дори може би се срамува, чувства се виновен и много повече... По този начин съпругата показва агресията си към съпруга си и го манипулира, но не изрично, а косвено.

Друг пример за садистична пасивна агресия, когато учител или родител не може открито да крещи на дете, или да го накаже, но се наслаждава на факта, че детето седи на течение, не реагира на неговия плач, не се храни и т.н.

Всякакви прояви на пасивна агресия са резултат от нарушена комуникация, когато хората или не искат да се чуват и слушат един друг, предпочитайки „лошия“ мир пред „добрата“ кавга. С други думи, винаги бягат от разрешаване на конфликта, а когато един човек е емоционално или материално зависим от друг и замълчава, „преглъща” недоволството си от страх да не загуби обекта си на любов. Наличието на пасивен агресор в семейството не означава, че той е прав в тази ситуация, а другият - не.

Просто поради определена ситуация или поредица от такива ситуации се е образувал стабилен конфликт и хората не отиват един към друг, за да го разрешат. Така конфликтът приема такива странни форми.

Източник: econet.ru