Хората, които навлизат в криза, имат илюзията, че могат да запазят живота непокътнат, непроменен. Същите връзки, същият човек, същият социален статус.

Но кризата винаги е промяна. Първото и най-трудното е промяната. Иначе нямаше да е криза. Всеки преход към нов етап се заплаща от криза. Така или иначе. Самобитността се заплаща със срам. Излизането от зависимостта се заплаща с почивка. Раждането се заплаща с болка. Близостта се заплаща с компромиси. Свободата – със самота. И така нататък…

Снимка: Freepik

Кризата винаги е промяна

Ако човек се задържи в роля, която вече се е изчерпала, той започва бавно да се плъзга към емоционален банкрут. Вече няма нито сили, нито мотиви, нито интерес. Има много такива хора наоколо. Майки, които говорят с тийнейджърите си като с двегодишни. Вечни студенти, уважавани съпрузи, разголени разказвачи на истината и куп други персонажи.

Колкото по-дълго се задържате в изчерпана роля, толкова повече се превръщате в герой, чиито реплики са предвидими и чиито стъпки са изписани. Директорите фалират, майките обвиняват и т.н.

Да обобщим морала накрая, но в това няма нищо вярно, когато собствената ти криза е пред носа ти като голямо тъмноводно езеро, в което трябва да се гмурнеш изцяло, без да знаеш дали ще ти стигне въздуха. Бъдете готови да се удавите, без да докосвате дъното. Или да го пробиете със собствената си глава, излизайки от другата страна.

Бъдете готови за вашата неподготвеност. Хората, които навлизат в криза, имат илюзията, че могат да запазят живота непокътнат. Същите връзки, същият човек, същото ниво. Но кризата винаги е промяна. Най-трудна е промяната. Но иначе нямаше да е криза. Рано или късно ще трябва да влезете в нея.

Ако се бавите на брега, плащате с времето, силите си и в крайна сметка - с живота си.

econet

ПО ЖЕНСКИ

Автор Антония Михайлова

6 неочаквани неща, които крадат женската ви енергия

Автор Антония Михайлова