Знаете ли, че около един или два часа по време на нощния сън човек изпада в дълбок сън. Това се отнася предимно за физически активните и по-млади хора. Сънят се променя с възрастта, а физическите упражнения влияят на мозъчната дейност.

През останалото време сънят преминава с бързо движение на очите (REM). Макар че това не е единственото време, когато мозъкът потенциално сънува, това е времето, когато мозъчната дейност е най-вероятно да бъде припомнена и отчетена, когато се събудим, съобщи „Study Finds”. 

Обикновено това се случва, защото се събуждаме с наистина странни мисли или чувства, или защото последният час от съня е почти изцяло REM сън. Когато сънищата или алармата ни откъснат от нощния сън,в съзнанието ни често се задържа картини от съня в първите няколко минути след събуждането. Ако го разкажете или запишете, това ще ви помогне да запомните по-добре съня. В противен случай вероятността споменът за него да избледнее, е доста голяма. 

Сънищата и кошмарите са загадъчни и ние все още се учим за тях. Те поддържат мозъците ни в добро състояние и отмиват мислите от събитията през деня на молекулярно ниво. Може би дори ни помагат да си представим какво е възможно през будните ни часове. Много е трудно да се изучават сънищата, защото хората спят и не можем да наблюдаваме какво се случва. Мозъчните графики показват, че определени модели на мозъчна активност са свързани със сънуването (и с определени етапи на съня, при които е по-вероятно да се появят сънища). Но тези изследвания в крайна сметка разчитат на самоотчети за преживяното насън, се казва още в сайта.

На базово физиологично ниво (за което говорят мозъчната активност, поведението по време на сън и изследванията на съзнанието) всички бозайници сънуват. Мозъчната им дейност и етапите на съня им съвпадат до известна степен с човешкия REM сън. По-слабо развитите видове не го правят. Някои медузи, които нямат мозък, изпитват нещо, което физиологично може да се определи като сън, но те не изпитват същите физиологични и поведенчески елементи, които наподобяват REM съня. 

Смята се, че при хората REM сънят се появява циклично на всеки 90-120 минути през нощта. Той ни предпазва от твърде дълбок сън и от уязвимост към атаки. Някои учени смятат, че сънуваме, за да попречим на мозъка и тялото ни да изстинат твърде много. Основната температура на тялото ни обикновено е по-висока, докато сънуваме. Обикновено е по-лесно да се събудим от сън, ако трябва да реагираме на външни сигнали или опасности.

Мозъчната активност по време на REM-съня задейства мозъка ни за известно време. Тя е като перископ в по-съзнателно състояние, наблюдаващ какво се случва на повърхността, след което се връща обратно, ако всичко е наред. 

Някои данни сочат, че "трескавите сънища" са много по-рядко срещани, отколкото бихме могли да очакваме. Всъщност, когато сме болни, продължителността на REM съня е много по-малка.