"Погледнах смъртта в очите, но успях да я надвия и да избягам", разказва 29-годишната Ноа, която е имала късмета да се отърве от жестоките престрелки в Израел в събота. Тя е успяла да спаси също така трима ранени чужденци и един ранен диджей от клането на фестивала, на който избухна войната, като ги качила в джипа си и отпрашила с мръсна газ към...спасението.
Ноа е карала буквално между нестихващите изстрели, към нея са били насочени пушки, но тя все пак успява да избяга. Като по чудо.
Тя отива на фестивала по работа, като мениджър на музиканти. И не е подозирала, че може да не си тръгне жива от там. Но благодарение на бързите си реакции и най-вече на невероятния си късмет, има възможността да се качи в джипа си с още четирима ранени и да избяга.
"Бях сигурна, че ще умра. Чувствах се безпомощна. Бясна съм", споделя Ноа. И само за протокола - фестивалът е бил посветен на мира... А стотици души загубиха живота си. Израелските власти са категорични, че жестокостта на "Хамас" е напълно равностойна на най-зловещите атаки на ИДИЛ.
"Светът трябва да знае срещу какво сме изправени. Това са терористите от "Хамас", но те не се различават по нищо от ИДИЛ. Прилагат същите тактики, само имената им са различни. Избиване на цели семейства, отвличания. Оскверняват тела на убити".
Въоражените представители на "Хамас" обградили сцената и публиката на фестивала и открили огъня. И въпреки че е бил подаден сигнал към организаторите и на диджеите било разпоредено да спрат музиката и всички да се скрият, където намерят, вече не е имало какво повече да се направи. В дъжда от куршуми Ноа успява да стигне до джипа си и поема риска да кара между изстрелите.
"Погледнах нагоре и на 20 метра от мен имаше стрелец. Той се прицелваше като обезумял право в мен, гледайки ме в очите. Изкрещях на диджея да излезе от колата и да се прикрие. Скрихме се зад вратите на колата, докато хората от колите отпред, които не бяха убити, пълзяха към нас. "Тогава един куршум прелетя покрай мен от другата страна. Помислих си, че са войници, които отвръщат на огъня, но за мой ужас бяха още четирима терористи, те бяха навсякъде около нас, нямаше къде да отидем. Стреляха от всички посоки
"Изкрещях "Всички в колата!", решение което взех буквално за част от секундата. Скочихме в купето заедно с още трима туристи, които бяха ранени. Бях адски уплашена. Имаше терористи навсякъде около нас, стреляха като луди, смъртта сякаш се виждаше в погледа им.
В рамките на 10 секунди видях повече убити, отколкото някога съм виждала по филмите през целия си живот. Дадох газ, карах като бясна, правих обратни завои, за да избегна куршумите, които отскачаха, но като по чудо не счупиха нито един прозорец.
Колите около нас просто изхвърчаха от пътя, защото първо убиваха шофьорите, а след това и пътниците, когато се опитваха да слизат и бягат.
)
Въпреки че бях сигурна, че няма да се размина със смъртта, нямах друг избор. Карах през този ад, между изстрелите. Карах толкова бързо, колкото можех, не поглеждах назад. Не спирах", разказва ужасената Ноа.
След 40 минути бягство тя успява да пристигне в най-близката болница, където ранените да получат грижи.
"Хората бяха отишли щастливи на фестивала, просто искаха да се забавляват, да танцуват. Никой не е отишъл въоръжен, никой не е бил подготвен за този ужас. И в един момент започнаха да стрелят и да убиват хората, сякаш са животни за разстрел", споделя още Ноа.
)
И до днес войната продължава, изстрелите не стихват, а жертвите само се увеличават. Адът на Земята днес се нарича Ивицата Газа. Злодеите от "Хамас" премазват живи хора, гледат в очите и стрелят. Кризисните центрове са пълни, отчаяни хора търсят изчезналите си близки. И за всеки случай носят със себе си вещ, която да послужи като ДНК материал. За да бъдат идентифицирани, ако случайно изчезнат някъде по пътя, между куршумите...
&w=3840&q=75)
