Учени направиха сензационно откритие, установявайки какво има в центъра на Луната. Оказва се, че спътникът на Земята разполага с вътрешното ядро, представляващо твърда топка с плътност, подобна на тази на желязото. 

Откритието слага край на длъгогодишния и оспорван дебат за това дали вътрешното ядро на Луната е твърдо, или разтопено. Същевременно то е и трамплин към разбиране на историята на Луната, а оттам и на Слънчевата ни система. „Нашите резултати“, пише екип, ръководен от астронома Артър Брио от Френския национален център за научни изследвания във Франция, „поставят под съмнение еволюцията на магнитното поле на Луната благодарение на съществуването на вътрешното ядро и подкрепят глобалното преобръщане на мантията - сценарий, който дава съществена представа за времевата линия на „лунната бомбардировка“ през първите периоди от съществуването на Слънчевата система."

Най-ефективното до този момент проучване на вътрешния състав на обектите в Слънчевата система се осъществява благодарение на сеизмични данни. Начинът, по който акустичните вълни, генерирани от земетресения, преминават през и се отразяват от материал вътре в планета или луна, може да помогне на учените да създадат подробна карта на вътрешността на обекта. 

Чрез събрани от мисията "Аполо" сведения до този момент бе установено, че Луната има течно външно ядро, но това, което то обгръща, оставаше предмет на дебат. Теориите и изградените модели с твърдо вътрешно ядро и изцяло течно ядро работеха еднакво добре с данните от "Аполо". 

За да разрешат загадката, Брио и колегите му са събрали данни от космически мисии и експериментите с лунен лазерен обхват, за да съставят профил на различни лунни характеристики. Те включват степен на деформация от гравитационното взаимодействие със Земята, промяната в разстоянието ѝ от Земята и нейната плътност. След това те провели моделиране с различни типове ядра, за да намерят кое съвпада най-точно с данните от наблюденията.

Така стигнали до няколко интересни заключения. Първо, моделите, които най-много приличат на това, което знаем за Луната, предполагат активно преобръщане дълбоко в лунната мантия. Това означава, че по-плътният материал вътре в Луната пада към центъра, а по-малко плътният материал се издига нагоре. Тази дейност отдавна се предлага като начин за обяснение на присъствието на определени елементи във вулканичните региони на Луната. 

Пълнолуние

Учените направиха и друго интригуващо откритие, а именно, че лунното ядро е много подобно на това на Земята - с външен течен слой и твърдо вътрешно ядро. Според тяхното моделиране, външното ядро има радиус от около 362 километра, а вътрешното - от около 258 километра. Това е около 15 процента от целия радиус на Луната. Проучванията на екипа сочат още, че вътрешното ядро  има плътност от около 7822 килограма на кубичен метър, което е много близо до плътността на желязото. 

Любопитно е, че през 2011 г. екип, ръководен от планетарния учен от НАСА Маршал Рене Вебер, достигна до подобен резултат, прилагайки тогавашните най-съвременни сеизмологични техники върху данните от Аполо за изследване на лунното ядро. Експертите тогава намериха доказателства за твърдо вътрешно ядро с радиус около 240 километра и плътност около 8000 килограма на кубичен метър. 

ПЪТЕШЕСТВИЯ

Автор Антония Михайлова

Южният полюс на Луната: Притегателен, енигматичен и завладяващ всички учени - какво толкова има там, вижте на тези снимки

Автор Антония Михайлова

Сегашните резултати, според Брио и неговия екип, са потвърждение на по-ранните констатации и представляват доказателство за откриването на подобно на Земята лунно ядро. А това безспорно е влияе върху някои интересни последици за еволюцията на Луната. Известно е, че малко след като се е образувала, Луната е имала мощно магнитно поле, което започнало да намалява преди около 3,2 милиарда години. Такова магнитно поле се генерира от движение и конвекция в ядрото, така че това, от което е направено лунното ядро, е пряко свързано с това как и защо магнитното поле е изчезнало.

Като се има предвид все по-голямото желание и шанс човечеството да се върне на Луната, навярно и сеизмичната проверка на тези открития скоро ще бъде факт.