%26format%3Dwebp&w=3840&q=75)
Красавицата призна пред Мон Дьо, че е страдала от булимия. Тя се появява след една забележка от съученик преди години, за болестта допринася и разводът на родителите ѝ. Мирела минава през истински ад, докато върне усмивката на лицето си.
За последно Илиева е бъркала в гърлото си, за да повърне, миналата година, след „Игри на волята“. „Много борбен и емоционален човек съм. Минах през булимия. Бях се затворила в себе си. Мислех, че трябва да се самонараня по някакъв начин, но не го направих“, споделя в предаването по Нова Тв.
„Разводът на родителите ми ме прехвърли към булимията. Не съм говорила по тази тема досега. Заради създаването на перфектното женско тяло в интернет, много момичета имате проблеми като моя. Тъкмо бях влязла в гимназията и ми трябваше съвсем малко тогава, за да залитна, имах стресирана психика, вкъщи беше кошмар. Тогава едно момче ми каза, че съм качила някое друго килце и аз го приех много сериозно, не спрях да мисля за това. Прибрах се и спрях да ям, мразех се. След всяко хранене отивах в тоалетната и предизвиквах повръщане. Това продължи почти година. През цялото време знаеш, че не трябва да го правиш, но не можеш да спреш.“, добавя тя. Стресът, който преживява покрай скандалите на родителите си, е неописуем и до голяма степен е повлиял на имунната ѝ система.
„Много тежко преживявам провали. Започвам много да се обвинявам. Но осъзнах, че не мога да съм перфектна“, прави своята трудна равносметка красивата брюнетка, която наскоро пусна и първата си песен, но признава, че няма намерение да става певица по професия. „Музиката ми е била винаги хоби, не смятам да я превръщам в професия, въпреки че изкарах наскоро нова песен“.
За любимия си – Юлиан Костов, признава, че е много специален човек, с когото се познават отдавна, но едва наскоро открили любовта си един към друг. „Юлиан е човекът до мен. Познаваме се от доста време. И двамата сме от Варна. Досега обаче никога, когато сме се засичали по събития, не сме имали възможност да се опознаем. Това лято обаче, го направихме, на морето. Отне ми някакви часове, за да се влюбя в него. Много силно чувство. Привлече ме това, че той е искрено добър човек, рядък, изчезващ вид. Много е емоционален, показва си емоциите. С него много си приличаме по някои неща. Много ме подкрепя, много е спокоен, не съм се чувствала така никога в живота си.“
За финал Мирела призна за една много тежка загуба – на нейната баба. „Баба ми е моят герой. Аз много приличам на нея, така ми е казвала и тя. Загубих я тази година. Случи се толкова внезапно, че… още не мога да го приема.“
&w=3840&q=75)
