От една страна, много се говори, че детето чува всичко, вижда всичко, разбира всичко. От друга страна не е съвсем ясно как точно се случва това. 

Всички ние имаме сетивни органи, чрез които възприемаме света. Ембрионът, фетусът, бебето преди раждането, както и да го наричате, то също възприема света чрез сетивата си. Сетивните органи на човека са зрение, слух, обоняние, вкусови рецептори, тактилни рецептори, реакция на топлина/студ. 

Детето също има всичко това, но то не се формира веднага, а се залага на определени етапи от развитието му. Най-първите са тези, за които най-напред има информация. Зрението на детето се развива последно, защото то няма какво да гледа в корема. Само от време на време, ако например сте бременна през горещото лято и лежите на слънце в отворен бански, тогава вашето бебе вижда светлината. Всичко обаче му е размазано, нищо ясно. Всичко му е розово-червено, в много топъл нюанс. 

Впоследствие като по-възрастни абсолютно всички хора смятат тази конкретна цветова гама за много положителна, всички харесват тези топлите нюанси. Но като цяло детето не вижда почти нищо в утробата на майката - там винаги е тъмно. 

Зрението на детето е цялостно и напълно оформено до 26-та седмица. Следователно, когато  се роди, то структурно има зрение, но още не знае как да го използва. Ето защо, когато децата се раждат с очи „в различни посоки“, те не могат да фокусират погледа си и е полезно да им се дават играчки, които да гледат и следят, за да упражняват уменията си за контрол на очите. 

Нероденото бебе обаче има много възможности за тактилни усещания. То може да докосва, може да пипа стените на околоплодния мехур, пъпната връв. Ако бременността е многоплодна, децата се докосват с голям интерес. За да имаш тактилни усещания ти трябват ръце, с които да пипаш, трябва ти кожа, с която да усещаш. 

Тактилната чувствителност на неродените още бебета се формира на 10-12 седмица от бременността. Областите около устните, дланите и стъпалата първи придобиват тактилна чувствителност. След това постепенно цялата повърхност на телцето му става чувствителна (това вече е след 10-12 седмица). 

Децата пипат много неща и жената може да усети тези техни докосвания. Тоест не само бебето може да прави и чувства нещо, но и майката с матката си усеща движенията на детето. В средата на бременността казват, че бебето е започнало да се движи и майката усеща тези удари и докосвания отвътре. Но бебето не започва да се движи чак на 20-тата седмица. То се движи през цялото време, постоянно и винаги се е движило. Носи се в околоплодния мехур, в който отначало има много свободно място. После то расте, пространството му става по-малко, но бебето винаги се движи. Просто когато е много мъничко и слабо, движенията му са толкова леки, че не достигат до стената на матката. 

За да може натискът при допир да се усети от майката, детето вече трябва да е по-едричко и по-силно. Но ако е много мъничко, бременната просто не го усеща, както ние не усещаме слабите докосвания. 

Любопитен факт е, че матката е единственият вътрешен орган, който има тактилна чувствителност. Ако някой докосне черния дроб или бъбреците ви, вие няма да усетите допира, но може да почувствате болка. Това обаче не е тактилна рецепция, а болезнена, това е различно. Докато матката е тактилна. Тя има много сложна анатомична история и нейната тактилна чувствителност е същата като на кожата, на дланите ни. 

Интересна е пъпната връв. Това са преплетени кръвоносни съдове, които пулсират. Ако я държите в ръцете си, можете да усетите пулсацията. Това, че докато е в утробата на мама, бебето докосва пъпната връв, води до факта, че след раждането децата много обичат играчки, които могат да хванат и стиснат. Бебетата са много добри в хващането, имат силни ръце и много тактилни усещания. Когато се роди детето, всичко това вече е развито у него. 

Автор: Анастасия Попова, специалист по репродуктивна психосоматика, консултант психолог, системен семеен психотерапевт с 20 години опит