Ако трябва да посочим най-дълго продължилото във времето слънчево затъмнение в историята на наблюдението, то това със сигурност ще е затъмнението от май 1919 г. Феноменът му се състои от рекордна продължителност от 7 минути, по време на които екипът на физика Артър Едингтън и неговите колеги са получили доказателство за правотата на общата теория на относителността на Айнщайн. 

Същността на теорията е, че времето и пространството не са просто празно пространство, а нещо динамично, което може да се огъва и изкривява във времево-пространствения диапазон. За да докажем това, достатъчно е да погледнем какво се случва със светлината - ако тя се огъва иизкривява, тогава в този момент се получава и огъване на времето. Това означава, че е възможно да попаднете в съвсем различен период, тъй като гъвкавостта на пространството позволява, грубо казано, да направите скок в миналото или бъдещето.

Ето какво разказва по темата астрологът Юлия Лифанова:

1. Пълното слънчево затъмнение от 1919 г. предостави отличен шанс на учените да се тества експериментално Теорията на относителността, изследвайки въпроса дали гравитацията на Слънцето действително огъва и изкривява светлината от далечни звезди.

2. В крайна сметка трима астрономи извършват този експеримент. Артър Едингтън и Андрю Кромелин отидоха в районите, засегнати от затъмнението (остров Принсипе в Западна Африка и град Собрал в Бразилия), докато Франк Уотсън Дайсън координира работата им в Англия. Едингтън и Кромелин успяват да снимат Слънцето и звездите около него по време на затъмнение. Последващият анализ на кадрите потвърждава, че Айнщайн е бил прав – по време на затъмнението звездите се преместили от своите координати, доказвайки, че времето наистина се е изкривило! Това откритие бележи началото на нова ера във физиката.

По време на затъмнение, когато Луната напълно покрива Слънцето, се появява светлината на звездите, разположени в небето до нея. С помощта на телескоп и фотографски плаки астрономите правят снимки на Слънцето, скрито от Луната и близките звезди. След това изображенията се сравняват с отпечатъци от същата област на небето, направени няколко месеца преди или след затъмнението, когато Слънцето е в напълно различна част от небето. На снимките, направени по време на затъмнението, се вижда отклонение на светлинните лъчи в резултат на изместването на видимото положение на звездите, разположени близо до Слънцето, спрямо звездите разположени далеч от него.

3. В края на оригиналната статия на Дайсън е показана революционна графика, която изобразява промените в позициите на звездите по време на затъмнение в зависимост от разстоянията на звездите от центъра на слънчевия диск. Относително казано, преди затъмнението звездата се намира на 16 градуса от съзвездието Стрелец, а по време на затъмнението се измества на 27 градуса от съзвездието Риби. Правата плътна линия на графиката ясно показва, че колкото по-близо е проекцията на звезда върху небесната сфера до диска на Слънцето, толкова по-голямо е изместването на нейната позиция. 

4. Интересно е, че в астрологията се смята, че всички събития по време на затъмнение са кармичен печат, тоест влиянието им върху живота е написано отгоре и „изкривява“ напълно съдбата на човека.

НОВИНИ

Автор Антония Михайлова

Мистерията Тауред: Странната история на човек от несъществуваща страна, който се появил от нищото и също така внезапно изчезнал

Автор Антония Михайлова

5. В заключение на доказаната теория на Айнщайн Лифанова цитира като пример теорията на френския физик Паскал Койран, който успява да докаже, че благодарение на изкривяването на времето е възможно да се пътува не само из цялата Вселена, но и във времето. 

Като част от изследването Койран използва показателя на Артър Едингтън, отбелязвайки, че "червеевите дупки", които се образуват по време на изкривяването на времето, позволяват пътуване със стотици векове назад във времето.

Койран установява, че на базата на този показател, човек може лесно да проследи пътя на частица през хипотетична червеева дупка. Оказва се, че една частица може да пресече хоризонта на събитията, да влезе в тунел на червеева дупка и да излезе през другото „гърло“, всичко това за кратък период от време. Метриката Едингтън-Финкелщайн не се проваля на нито един етап от тази траектория.