Антоанет Пепе, която в момента е в очакване на бебе номер 4, с радост споделя с последователите си всичко, което е научила от опита си до момента с децата и определено се забелязва, че е натрупала мъдрост и може да даде отлични съвети. Преди няколко часа тя сподели сладко видео на сина си Матиас, който изглежда недоволен от нещо и се цупи, но по неговия си, много симпатичен, начин. Ето какво казва Пепе към майките, които се сблъскват с лошото настроение на децата си:

"Сигурна съм, че неведнъж ви се е случвало да се проваляте в опита си да успокоите детето си или да го убедите да направи нещо, което е правилно за него (например да се облече подходящо за сезона). На мен ми се е случвало многократно - Матиас протестира, че не иска да става сутрин. Сиена реве истерично за дадена дреха. София се цупи, че не й давам да стои дълго на телефона.

Подобни ситуации костват много енергия и на двете страни. И често имат неудоволетворяващ за поне едната страна резултат.

Малките деца нямат богатия речник на възрастните да изразят чувствата и емоциите си, но за сметка на това щедро ги изразяват чрез невербалната комуникация, тона и интонация на гласа си.

Какво правя аз?Наблюдавам внимателно жестовете, гримасите, обръщам внимание на тона, интонацията и разбира се, на всичко, което изричат. След това вербализирам емоцията, която разпознавам и проявявам искрена емпатия и уважение към чувствата им.‘Матиас, разбирам, че си гневен, че не ти позволявам да ядеш шоколад преди вечеря. Така ли е?’Ще се изненадате какъв рапорт може да постигнете дори с 4 годишно дете.

Много е важно да споделяме наблюденията си с децата без да им налагаме нашето твърдение. Тук целим да получим обратна връзка и да валидиране нашето наблюдение. Това кара детето да се почувства разбрано и чуто, емоцията и чувствата - уважени, което отваря възможност за по-градивен диалог.

Добавената стойност? Детето постепенно свиква само да разпознава емоциите си и да ги споделя свободно. Това е едно добро начало за развитие на емоционална интелигентност.

П.С. Ще забележите, че децата използват само няколко фрази в напечени ситуации - ‘Ядосан съм!’, ‘Сърдит съм!’ Зад тези думи може да се крие огромна палитра от емоции - ревност, тъга, завист. Тук ние като по-емоционално зрелите (евентуално) можем да помогнем на децата си да дефинират по-точно това, през което преминават.

Когато детето се чувства разбрано и емоцията е уважена и овладяна, а не потисната и неглижирана, е много по-склонно да чуе мотивите за нашето решение. Ние вече не сме враг."