Живеем забързано, не ни остава време за нищо, дори за децата ни - които, уж, са ни най-скъпото и най-милото. Но трябва да знаете, че това им се отразява. Отрицателно.

Не е достатъчно да осигурите храна и подслон и да си мислите, че сте топ родители. Нали знаете, материалните придобивки са важни, но има други много по-важни - любовта, подкрепата, времето, в което си говорим и споделяме. Важат не само за нас, но и за децата. Най-вече. Защото сега те градят характер, отношение към света и се учат да поставят граници.

Затова днес споделяме какво казват психолозите...

Когато хората, които са най-скъпи за детето, не забелязват неговите чувства и нужди, те несъзнателно предават безшумни, скрити сигнали, които формират неговото поведение. А нагласите, изградени в детството, не позволяват да се направи най-добрият избор след това.

И след години, ако имате нещастна връзка, ако винаги нещо ви липсва, ако не можете да се почувствате добре в средата - трябва да потърсите причините в детството.

Когато карате детето да сдържа емоциите си... То не може да опознае своите. Не може да се научи правилно да ги управлява. И после цял живот ще продължи да се сдържа. Докато получи бърнаут, докато остане само и неразбрано... Не го карайте да бъде тихо и сдържано, помогнете му да се научи да изразява това, което е вътре в него и да се справя с проблема здравословно.

Да покажеш чувствата си не е проява на слабост. Дори мъжете имат право на това да покажат, че са наранени, обидени, тъжни. Нали? Ние сме човешки същества, не изкуствен интелект. Бъдете там, до него, помогнете му да се научи да разговаря, да приема болката, загубата, но и да излиза от дупките, да се изправя, след като е паднало.

Това, че е дете, не означава, че неговите желания са маловажни. Детето има свои специални нужди. То се нуждае от нещо, иска нещо… Обаче възрастните често подценяват тези желания и нужди. И то някак свиква с мисълта, че е маловажно. И расте така.

Да споделиш проблем е нормално. Детето расте, общува, социализира се. То има затруднения в общуването със съученици, приятели, братя, сестри. И детето трябва да знае, че може да дойде и да разкаже за своите проблеми на вас. Независимо какви са те. Научете го да споделя с вас. Ще ви спести куп неприятности след време.

Гневът е нещо лошо. Всяко дете се ядосва в определени ситуации, защото гневът е неразделна част от живота ни. Но децата се нуждаят от помощта на възрастните, за да осъзнаят чувството на гняв и да се научат да го управляват. Ако вие карате вашето дете да потиска и замества гнева, то със сигурност няма да бъде щастливо след години, пише Obekti.