През последните години са проведени многобройни проучвания за изследване на ефекта на хормона окситоцин върху развитието на децата. По-специално - върху формирането на човешкото им поведение, като се започне още от пренаталния период.
На годишна среща на ендокринолозите във Флорида, където са се обсъждали темите за менопаузата, диабета и заболяванията на щитовидната жлеза, голям интерес предизвика изказването на биолога Сю Картър, директор на института Кинси към университета в Индиана. Тя говори за окситоцина, за използването му при раждането и ефекта му върху по-нататъшното развитие на детето. Д-р Картър далеч не е първият учен, повдигнал въпроса за влиянието на окситоцина върху поведението на животните и хората, както и за злоупотребата с окситоцин в акушерството.
При изследване на поведението на животни заедно с колегите си, тя открива, че нивото на окситоцин, който отдавна е наричан хормонът на майчината любов, играе важна роля за формирането на дълготрайни моногамни връзки между женските и мъжките животни, както и на чувството за майчинство (оттук и хормона на майчинството). Но също така и на агресивно поведение.
)
Окситоцинът - хормонът на майчината любов
През последните години са проведени множество изследвания за изучаване на влиянието на окситоцина върху развитието на децата. По-специално - върху формирането на човешкото поведение. Като се започне от пренаталния период (епигенетичен ефект на окситоцина). Въпреки че в стари публикации се твърди, че окситоцинът не прониква в мозъчните клетки, новите данни, обратно - потвърждават прякото му въздействие върху мозъка. Но подробният механизъм на този ефект още не е изяснен от изследователите.
Учените са открили, че при децата генът, отговорен за функционирането на гена на рецептора на окситоцин, се активира от три фактора:
- от процеса на раждане;
- от поведението на майката;
- от окситоцин, прилаган външно (като лекарство).
%26format%3Dwebp&w=3840&q=75)
Естествените нива на окситоцин, дори да се повишат по време на раждането, не оказват негативно влияние върху детето. Но големите дози окситоцин, които се използват за предизвикване и стимулиране на раждането - много често без основание, могат да имат траен ефект върху „социалния мозък“ на детето. Тоест върху онези части от мозъка, които отговарят за човешкото поведение и за изграждане на взаимоотношенията с други хора.
Невроендокринните изследвания на ефекта на окситоцина върху човешкия мозък все още са нова и обещаваща посока в медицината, основана на доказателства. Но те принуждават прогресивните лекари днес да мислят колко оправдана е медицинската намеса в процеса на раждане. Както и дали не се проявява твърде много агресия към жената по време на раждане (прочетете, например, „Акушерска агресия“ от V.E. Radzinsky).
Дали увеличаването на поведенческите разстройства, които се наблюдават напоследък, включително аутизъм и анорексия (както пише Michel Oden), не са свързани със злоупотребата с лекарства. По-специално със стероиди хормони и окситоцин.
Има и много други въпроси, които изискват преразглеждане на стари, догматични възгледи за бременността и раждането. Нека науката да отговори!
Източник: doctorberezovska.com, д-р Елена Березовская
&w=3840&q=75)
