С бавни стъпки есента пристига отново. Момент, когато претегляме аргументите „за“ и против, защото животът налага да правим изводи и да вземаме решения. От гледна точка на опита, който имам, нещата към момента се свеждат до следното:

Не е вярно, че приятелите се броят по това време на годината. Времето не престава да бъде съдник и често от предателството ни дели само една крачка. Въпросът е да можем да продължим напред с ясното съзнание, че сме се разделили с човек, който не ни мисли доброто. Истинското приятелство не подлежи на анализ.

Колкото по-широко е сърцето ни, толкова любовта е по-силна. Ако не гледаме само към себе си, винаги ще се намери място за чувствата, които изпитваме, както и за тези, които другият изпитва към нас. Старите дантели не губят своето очарование, щом са пропити от парфюма на младостта. Младостта никога не ни напуска.

Природата е щедра. Сменя цветове и състояния, но сега всяко паднало листо обещава нов живот. Пролетта е неизбежна и дърветата отново ще закичат короните си – избухване, несравнимо с никое друго. Можем истински да оценим красотата, ако имаме очи за безбройните ѝ проявления.

Колкото и да е странно на пръв поглед, рутината ни прави щастливи. Навиците, които изграждаме с времето, ни карат да се чувстваме истински живи. На когото му се пуши, нека си запали цигара. На когото му се пие, нека си отвори бутилка вино. Никой не е в състояние да ни отнеме удоволствията, които сами можем да си осигурим, защото така сме пожелали.

Тъгата и меланхолията могат да бъдат креативни. Есента е вдъхновяваща, а зимата идва с уюта на вечери, които споделяме с онези, които обичаме, или с книга, която изостря сетивата ни за света. Зимата на нашето доволство предстои, а дали и най-доброто ще се случи, зависи основно от нас самите.

Съдбата ни дава толкова, колкото сме заслужили – нито повече, нито по-малко. Прекрасно е, че самият живот е възторг, а това е повече от всичко.

ЗОДИИ И АСТРОЛОГИЯ

Автор Антония Михайлова

5 зодии, които могат неочаквано да срещнат любовта през септември

Автор Антония Михайлова

С щърковото лято нищо не си отива. Поредното сбогуване е начин да възпитаме в себе си очакването на онова, което ще ни държи далеч от безразличието. А и на птиците не можеш да кажеш „сбогом“.

Не трябва да премълчаваме никое „обичам те“. Даваш ли любов, тя се връща стократно при теб. Затова – да се прегръщаме, да се целуваме и да се наслаждаваме, без да съжаляваме за нищо. В голяма степен съдбата е в собствените ни ръце, а най-важното е, че лятото, също като младостта, не напуска сърцата ни. Есента е просто другото му лице и докато се вглеждаме в очите му, трябва да помним, че вечността е миг, мигът е вечност, а ние имаме право на своето моментно безсмъртие.